Римски акведук

Кога: края на II – началото на III в.

Обща дължина: 30 км
Капацитет: 43 000 куб.м дневно
Къде да се види: Коматевско шосе

Бил един най-обикновен ден от живота на римски Филипопол. Търговците продавали и купували на форума. Кръчмите и влажните зали на обществените бани били пълни с клиенти. Робите на хората, които не можели да си позволят вода у дома, клюкарели на опашките пред обществените чешми. Младата съпруга на богат сенатор забавлявала гостенките си в просторния атриум в семейния дом; момичетата се плискали и смеели в покрития с мозайка басейн на шадравана.

И тогава водата спряла.

Голи мъже, които се канели да вземат един последен душ преди да напуснат обществените бани, започнали да кълнат, молейки всемогъщия Зевс да накаже виновника за спрялата вода. Край притихналите обществени чешми робите се завайкали, чудейки се как ще се върнат при господарите си без вода и как ли ще бъдат наказани за това. Кръчмарите заповядали на слугите си да забърсват мръсните съдове с надеждата, че подпийналите клиенти няма да забележат разликата. Нежните страни на сенаторската съпруга поруменели от срам, докато приятелките й се кикотели на замлъкналия шадраван.

Стоте хиляди жители на Филипопол, които водели цивилизован живот с постоянно течаща вода, изведнъж разбрали колко е лесно да приемеш за даденост нещо, което изисква усилия и човешка изобретателност.

През това време хората, които отговаряли за водоснабдяването на Филипопол, били заети. Те проверили резервоара на акропола, който събирал и разпределял водите по градската канализация. Убедили се, че големият резервоар за спешни ситуации като тази на хълма извън градските стени, който сега е известен като Джендем тепе, ще осигури на града достатъчно вода на първо време.

Следващата им задача била по-трудна. Те трябвало да открият къде е течът в огромната водоснабдителна система на града.

Римски Филипопол бил жаден град. Всеки ден два големи акведукта с обща дължина от 30 км го снабдявали с 43 000 куб.м прясна вода от Родопите. Някои части от трасетата им вървели високо над земята на масивни колони от камъни и тухли, високи 6-8 м. Друга част от трасетата била подземна. Към града водел и допълнителен водопровод, дълъг 5 км.

Но жителите на Филипопол не знаели и не се интересували как работело водоснабдяването. Те искали водата си сега – и я получили. Резервоарът на Джендем тепе бил задействан и водата се завърнала в чешмите и каналите. Мъжете в баните си взели последния душ, клиентите в кръчмите получили чисти чинии, робите се върнали у дома с пълни съдове, и момичетата в сенаторския дом подновили играта си в шадравана.

Акведукт, римски Пловдив

Следите от сложната водоснабдителна система на римски Филипопол още се виждат в и около града и днес, 1500 години след като спряла да работи.

Двата акведукта, които довеждали водата на изворите при родопските села Куклен и Марково, са най-забележителните. Могъщите им останки – дори каптажите са запазени – стигат от планината до самия град. В една част от трасето им, при съвременния квартал Коматево, акведуктите са толкова близо един до друг, че ги дели разстояние от само 30-40 м.

Значителна част от западния акведукт е била запазена толкова добре, че през 1980-те била лесно реконструирана. Можете да я видите на ул. „Коматевско шосе“, надвиснала над оживения градски трафик.

Акведуктите били построени през II-III в. и вероятно били изоставени след средата на V в.

Някои историци твърдят, че акведуктите се сливали в един водопровод малко преди да влязат в града. Според други влизали в града поотделно. Каквато и да е истината, акведуктите събирали водите си на едно място – в големия резервоар на акропола. Оттук керамични тръби отвеждали водата към и през града, който се простирал южно от хълма. Водоснабдяването на града в низината се възползвало от естествения наклон на терена, повечето от каналите и тръбите са открити под улиците, които вървят от север на юг. Част от тръбите, разбира се, са откривани и под улиците, които вървят от изток на запад.

Основните канали захранвали големите обществени сгради, като баните, синагогата, обществения воден часовник и обществените чешми. Само богатите домакинства можели да си позволят течаща вода. Тя била отвеждана по оловни тръби, вързани за основните канали, за да захранва кухни, бани, тоалетни и шадравани.

Гледка към Акведукта на Коматевско шосе в Пловдив

Обикновените домакинства разчитали на обществените чешми. Търсенето на вода било толкова голямо, че в града постоянно се строели нови обществени чешми. За да бъде по-евтино, строителите често използвали като строителен материал останки от по-стари сгради и паметници. Такъв е случаят с един мраморен олтар с посветителен надпис. Век след поставянето му на някакво обществено място, олтарът бил преместен и преизползван като лице на обществена чешма. Сега можете да го видите в Археологическия музей на Пловдив.

Уличната система на Филипопол била изградена преди идването на римляните. Проектирането и изграждането на канализацията обаче е несъмнено римски принос за подобряването на живота в града. Първите канали били положени под уличната настилка в началото на II в., по време на цялостното преустройство на града. Следващата значителна реконструкция била извършена при възстановяването от разрушителното готско нашествие от 251 г. Канализацията била занемарена около края на V в., по време на бурните времена, когато гражданите изоставили жилищата си в равнината и се преселили на по-сигурния акропол.