Епископска базилика

Кога: V-VI в.

Дължина: 86 м

Ширина: 39 м

Къде: между бул. „Мария Луиза“ и католическата катедрала „Св. Лудвиг“

Историята на Епископ Силван

Епископ Силван си отивал и всеки мъж, жена и дете, които нямали нещо по-важно за вършене, се трупали по улиците и се опитали да го видят за последно. Познавали го едва от три години, но знаели, че епископът е изключителен човек.

Силван, пише неговият съвременник Сократ Схоластик в „Църковна история“, бил философ, но религиозната му страст се оказала по-силна. Силван прегърнал монашеството с такава отдаденост, че за броени години привлякъл вниманието на Атик (406-425/426), епископ на Константинопол, и бил изпратен във Филипопол като градски епископ и митрополит на няколко съседни църковни общини.

Но изтощен от аскетичния си живот, Силван трудно понасял суровия тракийски климат. Той помолил епископ Атик за ново назначение, и го получил. Силван бил изпратен в Троада, Мала Азия, където извършил толкова чудеса, че след смъртта си бил обявен за светец.

Сократ Схоластик не споменава нищо за чудеса, извършени от Силван във Филипопол. Тригодишният му престой в града обаче трябва да е бил зает. От векове, Филипопол бил важен център на християнството. Общност на християни се появила тук още през I в., ръководена от епископ на име Ерм или Хермий. При управлението на Диоклециан (284-305) 37 филипополски християни били убити заради вярата си.

Но дори след като християнството станало официална религия през 313 г., местната общност имала проблеми.

Фрагмент от мозаечния под на Епископската базилика, Пловдивски Археологически музей
Фрагмент от мозаечния под на Епископската базилика, Пловдивски Археологически музей

Първият били еретиците. Филипопол бил крепост на арианите, които вярвали, че Синът Божи е подчинен, а не равен на Светия Отец и на Светия Дух. Арианите тук били толкова много, че когато през 343 г. в Сердика (днес София) църковните водачи от цялата империя се събрали и заклеймили учението им като ерес, във Филипопол бил свикан алтернативен събор. На него присъствали 76 епископи ариани, председателствал самият епископ на Филипопол. Жителите на града запазили слабостта си към ересите и по-късно, и през средновековието Филипопол станал център на павликянството.

Вторият проблем през IV в. бил недостигът на места за молитва. Църквите били малко, затова някои богати хора предоставяли разкошните си жилища като места за молитви. Археолозите подозират, че сградата „Ейрене“ е била едно от тях.

Докато Силван бил във Филипопол, постепенно започнали да се строят църкви. Ние, разбира се, не знаем дали точно Силван е бил движещата сила зад започналото строителство. Сигурното е, че в края на IV-началото на V в. във Филипопол се появили няколко забележителни базилики.

В източната част на града в равнината били построени три църкви, които делели пространство с голямата синагога. Днес археолозите предполагат, че тази част от града била нещо като свещен квартал на християнски Филипопол. Фактът, че епископската базилика е тук, придава достоверност на хипотезата.

Базиликата по времето на Рим

Епископската базилика на Филипопол била най-голямата църква в града и една от най-големите в земите на днешна България от този период. Вероятно е построена на мястото на по-стара сграда с подобен план, която заемала пространството на две инсули (карета, определени от четири улици, които се пресичат под прав ъгъл).

В дните на своя разцвет, епископската базилика била гледка, която би зарадвала всеки епископ.

Катедралата била разделена на три кораба, обособени с мраморни колонади, и имала апсида и голям атриум (открит двор) с портици. Фрески (от които за съжаление са запазени само фрагменти) покривали стените й. Презбитерият (нисък подиум където епископът и висшето духовенство седели по време на служба), бил с под от мраморни плочки.

Изящната украса на Епископска базилика

Базиликата била украсена с изящни мозайки с геометрични мотиви и символични вечни възли; с вази, от които извирала водата на вечния живот; със зашеметяваща колекция от птици, раннохристиянски символ на праведните души. Площта й била толкова голяма – археолозите открили около 700 кв.м мозайки в два пласта от V и VI в. – и крайните срокове били толкова стриктни, че за подовите мозайки били наети два екипа от майстори, които работели заедно. Разликата в маниера им на работа още била ясно видима, когато мозайките били разкопани през 1983-1985 г.

Епископската базилика била подходящо място за високия статус на духовниците във Филипопол. Когато Четвъртия Вселенски събор се събрал в Халкедон през 451 г., едно от решенията му било да затвърди утвърдената от практиката митрополитска позиция на Филипопол. От IV-VI в. са известни имената на седем митрополити на Филипопол, Силван е един от тях.
За съжаление, катедралата не съществувала дълго. VI в. бил изключително бурен, а сградата се намирала в равнината. Базиликата била разрушена и изоставена вероятно през 577 г., когато 100 000 славяни нахлули на Балканите. През средновековието местните жители използвали останките

Споменът за голямата църква се вкоренил в локалната памет. Няколко десетилетия след разрушаването на базиликата, в края на VI в., на мястото на централния кораб изникнало гробище. Погребенията тук продължили до ХII в., досега са разкопани 95 гроба.

Аурата на святост останала да витае над мястото и във вековете, в които некрополът също бил изоставен. През 1850-те на мястото на някогашния северен кораб на епископската базилика била построена католическата катедрала „Св. Лудвиг“. Тя още е там, на място, смятано за свещено от поколения пловдивчани.

Останките от базиликата били открити по време на строеж на подлез в средата на 1980-те. Археолозите проучили южния кораб, част от централния кораб, апсидата и част от атриума. Мозайките били вдигнати и преместени в Археологическия музей на Пловдив. Днес на мястото на грандиозната сграда стоят едва различими останки от основи.