Животът в древен Рим

Пред един от магазините на форума се извивала опашка, но продавачите от другите магазини не завиждали на колегата си вътре. Те знаели добре, че причината за опашката не бил нарасналият интерес на клиентите. Причината била във възрастния продавач, който вече твърде бавно отмервал колко точно секстарии и модии зърно искат клиентите му. Зърнените храни и течностите били измервани с едни и същи единици за обем, базирани на секстария,  малко повече от половин съвременен литър. Най-голямата единица, модиусът, се равнявал на 16 секстарии, или около 8,7 литра.

В магазина, възрастният продавач се притеснявал. Той осъзнавал своята мудност и се опасявал, че тя означава наближаващо принудително оттегляне от работа. Но той предпочитал да върши работата си бавно, но точно, пред това да предизвика гнева на недоволен клиент. Затова внимателно отмервал секстарий след секстарий, изсипвайки зърно в сферичните дупки със стандартен обем на своята менза мензурария (измерваща маса), и се опитвал да не се разсейва от разговорите между клиентите.

Търговията била от жизнено значение за Филипопол, и древният град все още представя на археолозите материални свидетелства за това. В града са открити бронзови и мраморни тежести, както и бронзови везни с мерки, изтрити от години на употреба и от векове на забвение. В града е намерена и каменна менза мензурария, мълчалив свидетел на желанието на хората да измерват стоките точно. 

Златен пръстен с гема, Пловдивски Археологически музей
Златен пръстен с гема, Пловдивски Археологически музей

Разположен в плодородната Тракийска низина, на брега на плавателната тогава Хеброс (Марица), градът бил център на търговия и производство, и гладен потребител на всякакви стоки – всекидневни и луксозни, местни и вносни. Властта също била наясно със значението на търговията за живота във Филипопол. Градът получил правото да сече собствени монети още по времето на Флавиите (69-96), а до II в. търговията не била облагана с данъци.

Във и около града, керамични работилници собственост на траки или гръцки преселници от Мала Азия бълвали керемиди и тухли за строящите се обществени и частни сгради, тръби за водопроводите, лампи за осветление, гърнета за готвене. По-предприемчивите произвеждали по-скъпата, луксозна червена глазирана керамика. Някои дори опитвали да имитират модерната тера сигилата – скъпа керамика с фини релефи по повърхността, която от своя страна имитирала още по-скъпите купи и кани от метал.

Ковачите също били заети, произвеждайки всичко, което може да дойде на ума – от гвоздеи и ножове до бронзови лампи и декоративни игли. Вонящи от веществата за обработка на кожата, кожарските работилници осигурявали кожа на обущарите. Каменоделци и скулптори превръщали базалтови и мраморни блокове в колони, статуи, самохвални надписи и надгробни паметници. Майстори на мозайки правели парченца стъклена смалта и ги вграждали в изящните мозайки, украсяващи подовете на частни резиденции, обществени бани, и по-късно, църкви. Златари старателно изработвали фини златни и сребърни огърлици, пръстени и обици.

В града на лодки и каруци, пристигали зърно, зеленчуци, плодове, месо, вино, мед, дървен материал и вълна от богатата равнина и близките Родопи. Много от тези стоки били от своя страна изнасяни, защото римският имперски пазар бил голям и ентусиазиран.

Колекция от археологическия музей в Пловдив
Колекция от археологическия музей в Пловдив

За разлика от други части на империята, местното земеделие било слабо повлияно от установяването на римската власт. Почти никаква земя от провинция Тракия не била експроприирана, за да стане владение на императора или военен лагер. Местните селски общини запазили относителната си икономическа и социална независимост. Много от производителите продавали директно на пазара.

Местните занаятчии, особено онези, които произвеждали ексклузивни и скъпи стоки, се борели със силната конкуренция на вносните луксозни стоки. Още от I в., богатите жители на Филипопол охотно купували изящни бронзови лампи от Италия и стъклени съдове от Сирия, екзотични парфюми и фини копринени дрехи, и средиземноморско вино, маслини и зехтин.

Филипопол жужал от гласовете на хора, които се пазарели на форума, основното търговско средище, и по околните улици. По-големи тълпи се събирали около обществените бани и чешмите, във и около кръчмите. Последните били толкова много, че техните собственици – подобно на много други занаятчии и търговци от града – имали собствена гилдия.

Тези гласове говорели много езици. Бакалите и търговците на „дребни и вехти предмети“, които според един запазен надпис били преселници от Мала Азия, се придържали към родния си гръцки език. Гръцкият бил официалният език на римския Филипопол, и бил използван във всекидневното общуване, администрацията, съчиняването на официални надписи. Ветераните и техните потомци, администраторите и всички, които искали да минат за висша класа, говорели и латински. Всъщност, дори най-скромният трак, който идвал в града от някое от околните села, за да продаде или да купи нещо, можел да общува на имперските езици – резултат от вековете съжителство и живот в голямата държава.

Най-богатите жители на Филипопол можели да позволят най-скъпите вещи, които се продавали на пазарите на империята. Пловдивски Археологически музей
Най-богатите жители на Филипопол можели да позволят най-скъпите вещи, които се продавали на пазарите на империята. Пловдивски Археологически музей

Филипопол и икономиката му неизбежно били повлияни от хиперинфлацията, която почти съсипала финансите на империята по време на т.нар. Криза на III в. Парите започнали да губят стойността си, когато в стремежа да задържат изплъзващата се власт мнозина императори увеличили броя на войниците и техните заплати. Кризата стигнала дотам, че държавата започнала да събира данъците в натура и бартерът се станал норма. Това, заедно с варварските нашествия и войните между генералите, които се опитвали да се доберат до властта, дестабилизирало тежко вътрешната търговия. Шокът никога не бил изцяло преодолян дори когато в края на III в. настъпила относителна стабилност.

Животът във Филипопол, разбира се, не се изчерпвал само с търговията. В него актьори, поети, гладиатори и професионални атлети показвали своите умения. Имало лекари, имперски наместници и чиновници, имало жреци и магьосници, архитекти и инженери, и дори козметици.

Всички те били заети с постоянна дейност, която следвала ритъма на деня и на нощта, и годишните празници на различните божества. Спортни и гладиаторски игри, театрални представления и дългоочакваните посещения на императорите и техните свити забавлявали тълпите.

От средата на III в. насетне, варварски нашествия, въстания и вътрешни междуособици често карали жиивота във Филипопол да замре. Понякога градът напълно замлъквал – с разрушени стени и опожарени жилища, с улици, пълни с руини и с телата на граждани, избити от нашествениците.

Но хората винаги се връщали във Филипопол и продължавали да живеят и работят в него.

Филипополска монета с портрета на император Елагабал (218-222), Пловдивски Археологически музей
Филипополска монета с портрета на император Елагабал (218-222), Пловдивски Археологически музей

Империята се променяла – променял се и Филипопол. Нарасналата опасност от варварска атака и нестабилните граници накарали властите да укрепят града. През късната античност, Филипопол станал седалище на военния командир на цяла провинция Тракия, и към пъстрото оживление по улиците му се прибавили лицата на войниците.

Християнството донесло друга голяма промяна в живота на града. Постепенно празниците на старите богове, игрите и театралните представления били забранени. Неделната литургия станала основното събитие на седмицата. Клюките за актьорите и техните буйства по кръчмите били изместени от модерните спорове за същността на християнството и дали несторианството било ерес или не. Някои теми, разбира се, продължавали да вълнуват хората: клюките от императорския дворец; мълвата за ново варварско нашествие; растящите цени и увеличаващия се брой дребни и средни земеделци и занаятчии, които ставали все по-зависими от своите господари. По-късно тези т.нар. колони щели да се превърнат в основата на феодалното общество.

Но това, че Филипопол станал част от Източната Римска империя след разделението от края на IV в., било добро за града. Тази част на империята все още продължавала да контролира важните източни търговски пътища и била достатъчно стабилна да осигури вътрешната и външна търговия.

Средновековието обаче наближавало, за да промени живота на античния град завинаги. Измервателната маса с нейните внимателно изработени мерки, щяла да лежи, забравена и неизползвана сред развалините на основната търговска част, очаквайки деня, в който отново да бъде намерена и да хвърли светлина върху