Източна порта

Кога: Построени през II в. порта, улица, сгради и крепостни стени. Изцяло реконструирани през IV в. Частични реконструкции през V в.

Къде: площад „Александър Малинов“

През 123 г., или може би през 131 г., император Хадриан (117-138) напуснал Филипопол и продължил пътуването си из балканските провинции на империята. Той и верните му придружители – преторианската гвардия и личната конница на императора – продължили на запад по Виа Диагоналис. Няколко часа по-късно, звукът на маршируващи крака и конският тропот по паважа заглъхнали и Филипопол, който живял във вихъра на празненствата в чест на Хадриан, бавно се върнал към всекидневния ритъм.

Посещението на Хадриан ще да е било кратко, защото не заслужило и ред в книгите на историците от епохата. Но то се случило, а градът запазил няколко важни свидетелства за него.

Едно от тях е в източния некропол на Филипопол. Това е надгробната плоча на един войник, чиято задача била да следва неотклонно императора. Марк Улпий Стаций бил еквес сингуларис, конник от личната императорска кавалерия. Как е починал не е известно, лаконичният надпис на паметника, който брат му поръчал на местен каменоделец, не споменава нищо за това. Но щом кавалеристът е бил във Филипопол, императорът също трябва да е бил там.

Източна порта на римски Пловдив, художествена реконструкция
Източна порта на римски Пловдив, художествена реконструкция

Гробът на войника е неочаквано и вълнуващо свидетелство за имперската визита в града. Но той бил нещо, което засегнало шепа хора, основно другарите на Марк Улпий Стаций в армията.

За жителите на Филипопол останал друг, голям и забележителен, спомен от посещението на Хадриан – мраморна триумфална арка. Тя била поръчана, построена и заплатена от самия град, който не пестил средства за нейната декоративна фасада. По онова време градът в равнината нямал крепостни стени, и арката била построена на най-удобното място – на главния път към Бизантиум и Босфора.

Хадриан пръв минал под нея.

Но щом императорът напуснал града, арката бързо станала част от ритъма на всекидневието. Надвисвайки над съседните къщи и близкия храм на Здравеносните божества, арката станала място, през което минавали всякакви хора – бедни и богати граждани, селяни, чуждестранни търговци, войници. Скоро всички свикнали с величавата й фасада и спрели да я забелязват.

Няколко десетилетия по-късно нещата се променили. Опасността от нашествието на маркоманите накарала император Марк Аврелий (161-180) да започне ударно строителство на укрепления в тази част на империята. През 172 г. масивна каменна стена оградила онази част от Филипопол, която била в равнината. Източното трасе на стената било построена на десетина метра южно от триумфалната арка, оставяйки нея и околните къщи и улици незащитени.

Улица и Източна порта на римски Пловдив
Улица и Източна порта на римски Пловдив

Краят на строителството бил отбелязан с тържествен надпис на латински и гръцки, който съобщавал, че Марк Аврелий платил за построяването на стената. Надписът бил вграден в новопостроената Източна порта на укреплението.

Маркоманите не стигнали Филипопол и животът около Източната порта и арката продължил постарому. Това продължило до края на 251 г., когато готите опустошили града. Но Филипопол се съвзел от разрушенията, и през IV в. районът около Източната порта и арката отново се променил.

Старата крепостна стена била съборена. На десетина метра северно била построена нова крепостна стена от камъни и тухли, която  включила триумфалната арка в себе си. Арката била превърната, често с преизползване на по-старите камъни и декорации, в новата Източна порта на Филипопол. Старият й дизайн с един основен вход и два допълнителни бил запазен. От двете й страни били построени кули, които да я пазят при атаки.

Някогашният паметник за имперско посещение се превърнал в най-голямата и важна градска порта на Филипопол. Значението й нараснало още след 330 г., когато император Константин I (306-337) направил Бизантиум столица и го нарекъл Константинопол.

Това била най-голямата и важна улица във Филипопол, единствената с широки тротоари
Това била най-голямата и важна улица във Филипопол, единствената с широки тротоари

Всичко около портата показвало нейното значение. Към нея водела най-широката и изящно украсена градска улица. Покрита с големи сиенитови блокове и широка повече от 13 м, улицата била единствената в града с нормални тротоари, вместо с обичайните каменни бордюри. От двете й страни се редяли сгради с изящни портици в коринтски стил. За какво са служели сградите, е още спорно – може да са били казарми, военна болница, или нещо друго.

Трафикът тук бил оживен. Живеещите извън крепостните стени се смесвали със селяни, отишли на пазар, и с пътешественици, идващи от големия мост над Марица, който водел до Виа Диагоналис. Храмът на Здравеносните божества продължава да привлича богомолци. Когато християнството се наложило, потокът от поклонници се пренасочил към мартириона на 37-те филипополски мъченици извън крепостните стени, на пътя между Източната порта и моста.

Повечето минавали оттук пеша, но някои пътували с каруци и колесници. През годините, колелата им издълбали коловози в настилката. Следите са видими и днес на разкопаната част от Източната порта.

Комплексът около портата бил открит и разкопан през 1970-те. През вековете, които минали от неговото изоставяне до откриването му, много архитектурни фрагменти били отнесени и преизползвани от жителите на великия град. Надписът на Марк Аврелий например бил открит вграден в една от джамиите, построени по времето на османците.

Релефът на здравеносните божества е открит при Източната порта, храмът им вероятно е бил наблизо. Пловдивски Археологически музей
Релефът на здравеносните божества е открит при Източната порта, храмът им вероятно е бил наблизо. Пловдивски Археологически музей