История на Пловдив

Филипопол станал част от Римската империя през 45 г.сл.Хр. и останал в нея до края на античността. Но тази съдбоносна промяна не се случила изведнъж.

Присъединяването на Филипопол към Римската Империя

Той започнал още през III в.пр.Хр., когато младата и амбициозна Римска Република започнала да се меси на Балканите. През 168 г.пр.Хр. Македония била подчинена. Гърция я последвала през 146 г.пр.Хр. Траките, чиито племена населявали Балканите от хилядолетия, били следващите в римския завоевателен план. Римляните мъдро редували откритите бойни действия с тактиката „разделяй и владей“. Те умело използвали едни племена срещу техните събратя, като някъде печелели приятели, а другаде воювали с врагове, само за да се обърнат срещу приятелите си, когато са се разправили с враговете. Макар и многобройни, траките били прословути със своята независимост и не успели да създадат антиримски съюз, и така улеснили задачата на римляните.

През I в.пр.Хр. по-голямата част от земите на траките била още свободна. Някои техни царе дори се съюзили с понтийския цар Митридат VI (120-63), най-големият враг на Рим по това време. Това провокирало кампанията от 72 г.пр.Хр., когато проконсулът на Македония, Марк Теренций Варон Лукул, нахлул дълбоко в Тракия. Филипопол бил един от градовете, които той завладял след жестока битка.

С Лукул римляните стъпили на Черно море за пръв път и подчинили гръцките градове по неговия бряг. Траките обаче не се укротили. Когато след убийството на Цезар през 44 г.пр.Хр. в Рим избухнала гражданска война, тракийските владетели с охота се включили в битките, като понякога сменяли страната или се сражавали едновременно за двете партии.

Филипополска монета от края на I в., с богиня, закрилница на града, Пловдивски Археологически музей
Филипополска монета от края на I в., с богиня, закрилница на града, Пловдивски Археологически музей

През 29-28 г.пр.Хр. обаче римляните се обърнали срещу траките. Марк Лициний Крас, консул на Македония, повел победоносна войска през техните земи. Одриското царство, което включвало и хилядолетния град Филипопол, не се съпротивлявало. То посрещнало римляните със свалено оръжие и им предало контрола върху прочутото светилище на Дионис в Родопите. През следващите десетилетия одриските владетели били верни приятели на Рим. През 15-11 г.пр.Хр., когато траките от племето беси се разбунтували, одриският цар Реметалк I взел страната на римляните.

Когато Реметалк I починал, император Август (27 г.пр.Хр. – 14 г.сл.Хр.) разделил царството му на две. По-хубавата част, в която влизал и Филипопол, била дадена на Котис, син на Реметалк I. Другата половина отишла при брата на Реметалк I. В резултат, между двамата царе избухнала война, в която и двамата изгубили живота си.

Император Тиберий (14-37) отишъл още по-далеч. Той отвел децата на Котис в Рим и ги възпитал като римляни, а в земите им изпратил римски наместник. Управлението му било непоносимо – до голяма степен заради високите данъци – и през 21 г. траките въстанали и дори обсадили Филипопол. Въстанието било потушено, както и следващото през 26 г.

Когато Калигула (37-41) седнал на трона, той дал Одриското царство на своя приятел и син на Котис, Реметалк, и изпратил братята му да управляват Армения. Реметалк III бил послушен приятел на Рим, но през 44 г. траките отново се разбунтували. Римляните вече имали оправдание за следващата си стъпка напред.

През 45 г. Рим анексирал Одриското царство и го превърнал в провинция Тракия.

Римски крепостни стени, над които са построени средновековни укрепления и възрожденски сгради, Площад
Римски крепостни стени, над които са построени средновековни укрепления и възрожденски сгради, Площад

От Филипопол към Тримонциум

Градът бил преименуван на Тримонциум, Градът на трите хълма, но новото име не се задържало и скоро Филипопол се върнал в употреба. Няколко години след анексирането бил построен пътят Виа Диагоналис, който свързвал Босфора и Централна Европа, а в града бил установен култът към императора. Ветерани, търговци и администратори от Апенините пристигнали и се заселили в града. Филипопол бил разделен на фили, общности обединяващи жителите на Филипопол в зависимост от това в коя част на града и принадлежащите му територии живеели. В провинцията бил създаден императорски домен (имение), но местните занаятчии и земевладелци били оставени намира. Тракийските аристократи се присъединили към съсловието на сенаторите и получили римско гражданство и правото да участват в управлението. Обикновените траки не били граждани, но останали свободни, припечелвайки хляба си като занаятчии, дребни търговци и селяни. Всеки от тях можел да стане римски гражданин, ако издържи дългата служба в помощните части на римската армия. 

Веднъж установили контрол над Филипопол, императорите положили усилия да спечелят симпатиите на жителите му. Император Домициан (81-96) разрешил града да сече свои монети „независимо“, и така стимулирал търговията и местното самочувствие. Той или друг управник от династията на Флавиите (69-96) дал на Филипопол ранг на цивитас – град със собствен пазар и самоуправление. Така, запазвайки част от своята независимост, Филипопол бил управляван от градски съвет и народно събрание. Градът не бил столица на провинция Тракия – тази роля била дадена на Перинт – но бил достатъчно важен да бъде седалище на Койнон тон Тракон, Съюзът на тракийските градове. Организацията нямала политическа или управляваща функция, а се грижела за култа на императора и организирала гладиаторски и спортни игри в чест на владетеля.

Римски Филипопол бил град, който говорел гръцки. Това бил официалният език, и бил използван в администрацията, при сеченето на монети и в частни дела като съчиняването на посветителни или надгробни надписи. Латинският бил използван заедно с гръцкия само в изключително важни случаи, като надписи, отбелязващи посещение на императора или построяване на сграда в негова чест.

Херакъл и император Каракала са изобразени като равни на тази украса за колесница. Пловдивски Археологически музей
Херакъл и император Каракала са изобразени като равни на тази украса за колесница. Пловдивски Археологически музей

Благодатните времена на II в. били понякога засенчвани от събития като Маркоманските нашествия от 160-те и т.нар. Аврелианова чума, вероятно епидемия от дребна или едра шарка.

Филипопол през III век

Трети век бил време на промени и трудности. През 212 г. император Каракала (198-217) дал пълно гражданство на свободните мъже в империята. Промяната вероятно била посрещната със смесени чувства. Гражданството означавало безплатен хляб от държавата и възможност да се включиш в по-добре платените легиони. Но то означавало и плащане на данъци. Няколко години по-късно, вероятно заради посещение на император Елагабал (218-222), Филипопол получил престижната титла неокор, град, в който има официален храм на култа към императора. Тридесет години по-късно, Филипопол бил обявен за колония, най-високият възможен ранг за град в стриктното административно деление на империята.

Но времената били лоши. Императорите се сменяли често, предизвиквайки хаос в държавата и финансите й. Върлували Чумата на Киприян (вероятно епидемия на едра шарка) и варвари. През 251 г. готите на Книва съсипали Филипопол, убивайки хиляди граждани. Слабата икономика и растящата инфлация проточили възстановяването на Филипопол. Цялата империя се тресяла. Положението се стабилизирало едва при управлението на Аврелиан (270-275) и Диоклециан (284-305).

Управлението на Диоклециан било повратен момент в историята на империята – и в историята на Филипопол. Императорът наложил общ поголовен и поземлен данък и ново административно деление. Филипопол станал столица на новата провинция Тракия, но бил подчинен на управителя на диоцез Тракия, който резидирал в Бизантиум. Градската автономия била ограничена, като императорът поел грижата за градските укрепления. Държавните преследвания на християни кулминирали през 304-305 г., и 37 граждани на Филипопол станали мъченици за вярата си.

Надписи на градските фили на Филипопол по седалките на театъра
Надписи на градските фили на Филипопол по седалките на театъра

Отеглянето на Диоклециан в управлението на Филипопол

Диоклециан се оттеглил от властта през 305 г., действие, което отключило вътрешна война между шестимата претенденти за трона. Константин I (306-337) се наложил – и донесъл нови промени. През 330 г. Бизантиум станал столица под името Константинопол и за пръв път в историята си Филипопол се оказал близо до сърцето на велика империя. Но имало още. Градовете обеднявали, затова Константин задължил градските съветници и занаятчиите да предават професиите си на своите деца. Обществото било допълнително разделено на висша класа (хонестиорес), която се занимавала с местното управление, администрацията и едрите бизнеси, и на нисша класа (хумилиорес). В Източната Римска империя разделението останало в сила до VII в. Съюзът на тракийските градове продължил да заседава, макар че се превърнал от религиозна – в административна организация, и постепенно станал посредник между града и императора.

Основите на феодалното общество били положени и античността навлязла в последните си години.

Римската империя и Филипопол през IV век

Относителният мир, на който се наслаждавала тази част на империята през IV в., приключил през 376 г., когато вестготи, алани, сармати и други варвари нападнали Балканите. През 378 г. опасно близо до Филипопол, император Валенс (364-378) бил разгромен и убит от готите в битката при Адрианопол. Смутните времена се завърнали. Под управлението на император Теодосий I (379-395) християнството станало официалната държавна религия, а империята била завинаги разделена на западна част със столица Рим, и източна със столица Константинопол. Филипопол, разбираемо, бил част от последната.

Колко несигурни се чувствали гражданите на Филипопол по това време може да види по красноречиво свидетелство – гърне с 8 кг медни монети, което било заровено в града в края на IV-началото на V в.

Керамични лампи за осветление от Филипополис, III-IV в., Пловдивски Археологически музей
Керамични лампи за осветление от Филипополис, III-IV в., Пловдивски Археологически музей

Нашествията в Филипопол през V

Но животът ставал по-тежък. Филипопол бил разрушен от хуните на Атила през 441-442 г. и от готите на Теодорих Страбон през 471 г. Местната икономика тежко пострадала. В търсене на решение, император Анастасий I (491-518) облекчил данъците, които се изисквали от провинция Тракия, и възстановил много укрепления. Градското управление на Филипопол било реформирано – начело на градския съвет застанал градският епископ. В съвета влизали и неколцина куриали и едри земевладелци, една от основните им задачи била да подсигуряват снабдяването на града със зърно.

Император Юстиниан (527-565) продължил строежа на крепости срещу варварите, според Прокопий Кесарийски във Филипопол „било поправено това, което липсвало или било разрушено“. Юстиниан обаче лишил града и от последните остатъци от автономия. Градският съвет бил разпуснат, а функциите му минали в ръцете на съвет, председателстван от градския епископ. Влиянието на едрите земевладелци по въпросите за градските дела нараснало.

Филипопол и създаването на България

Филипопол бил готов – донякъде – за нашествията на новите народи, които идвали от север. Сред тях се откроявали две групи – славяните, които се заселили на Балканите през VI-VII в., и прабългарите, които нахлули в Тракия за пръв път през VI в. Двата народа щели да създадат нова държава, България.

Римски Филипопол от своя страна по това време приключвал трансформацията си в средновековен град – град, който през следващите векове Византия и България щели да си оспорват. Но това е друга история.

Фрагмент от подовата мозайка на Епископската базилика на Филипопол, Пловдивски Археологически музей
Фрагмент от подовата мозайка на Епископската базилика на Филипопол, Пловдивски Археологически музей