Ключовите длъжностни лица в Древен Рим

Държавната структура в Древен Рим и до днешен се възприема като модел за подражание от много страни, а организационните й принципи участват в основата на редица национални системи. Въпреки че в днешно време по-голяма част от главните римски длъжностни лица не се срещат в чиста форма, правомощията, функциите и задълженията им, също, се ползват за примери при изграждането на модерната длъжностна характеристика на отделните служители от съвременния бюрократичен, административен, съден апарат, а и от органите на изпълнителната власт. Ето защо сметнахме, че ще ви бъде изключително интересно да се запознаете с ключовите длъжности лица в Древен Рим.

Едил

Вероятно повечето от вас са срещали този термин по кръстословиците и това съвсем не е случайно. Именно това римско длъжностно лице е било е една от най-популярните в държавния апарат на Древен Рим. Едилът, между другото, е отговарял за всички спортни мероприятия, а също така е осъществявал надзор върху строителната дейност и зърнените запаси. Подобни разнородни функции превръщат това длъжностно лице в ключово за поддържането на ефективна инфраструктура в империята. Интересен факт е, че в началото за всички едили били назначавани плебеи, тоест те са се смятали за нисши магистрати. По-късно обаче се появява класификация на различните по функция едили, а от там и повишаване на степента им в общия държавен апарат. Това се случва по време на Цицерон, който определя три вида едили – групата за спортните игри, групата за хранителните запаси и групата на едили, отговарящи за всички грижи по добре организирания градски живот.

Претор

Това е една от най-често променящата се длъжност в държавното устройство на Древен Рим. Историята познава многократни промени на правомощията, определяни за класическия претор. Най-общо обаче с това длъжностно лице и до ден днешен свързваме консулите и диктаторите. Ето защо, някои историци твърдят, че не е редно да говорим за много функции на претора, а по-скоро за различни претори:

  • Консул – с огромен набор от правомощия във военно отношение, както еднолично право да водят граждански съдебни дела и да ръководят дори диктаторите и военните легиони
  • Диктатори – на практика, те били подчинени на консулите
  • Квесторите – също, помощници на консулите,  но с много по-малко ръководни права спрямо обикновените граждани
  • Градски претор – води вътрешните съдебни дела между римските граждани
  • Външен претор  – води външните спорове между римски и чужди граждани

Квестор

В Древен Рим това длъжностно лице имало широк кръг от задължения и правомощия най-вече в сферата на финансите. Позицията имала и решаваща роля за опазване на хазната, както и за нейното щателно разпределение по функции. Квесторите се назначавали от магистрати, но на регионален принцип, а във военно време от императора. Типично за квестора е, че правата му се повишавали в зависимост от обстановката, но в особено големи размери и степен по време на военно време. Друг любопитен факт за квесторите е, че с развитието на тази длъжност, бройката им скочила от двама на четирима и именно тогава императорът е позволявал от един до двама сред тях да бъдат плебеи.

Трибун

Тези длъжностни лица били избирани от избирани от плебеите веднъж на всяка година. Интересно при тях е, че функцията им била защитата на плебейските права, като главно протекциите били насочвани срещу произволни действия от страна на магистратите, които пък, както сигурно се досещате, са били избирани от патрициите. Всеки трибун разполагал с опция за вето срещу сенаторска заповед или срещу магистратско разпореждане. Трибуните дори можели да преследват магистратите, като им налагат глоба или затвор.

Източник: Счетоводна фирма Паралееви