Римските богове божества

През 131 г. в Съюза на тракийските градове, съветът на градовете от римската провинция Тракия, който резидирал във Филипопол и отговарял за връзките с императора, пристигнало обезпокоително писмо. Император Хадриан (117-138) информирал всички градове, че на 30 октомври 130 г. неговият най-добър приятел, младият и красив Антиной, случайно се удавил в Нил.  Императорът наложил държавен траур, обявил мъртвия младеж за божество и наредил на градовете да го почетат подобаващо.

Жителите на Филипопол отдавна били чули слуховете за смъртта на Антиной. Разпространявана от източни търговци, мълвата твърдяла, че гибелта на Антиной няма нищо общо със случайно удавяне. Според нея, императорът се разболял фатално, докато пътувал по Нил. Магьосниците, които били най-близките му съветници, обявили, че единствено човешка жертва ще спаси живота му. Антиной се пожертвал – или бил принуден да се пожертва – и бил хвърлен в гладните води на реката.

Всички знаели, че и Хадриан и Антиной били любовници, древногръцка практика, възродена от императора, който бил почитател на елинската култура. Затова мъката на Хадриан, който според историка Елий Спартиан „плакал като жена“, била обяснима. Никой обаче не можел да проумее защо Антиной бил обявен за бог.

Релеф на Антиной, обожественият любимец на император Хадриан, Пловдивски Археологически музей
Релеф на Антиной, обожественият любимец на император Хадриан, Пловдивски Археологически музей

От Октавиан Август (63 г.пр.Хр.-14 г.сл.Хр.) насетне римските императори и техните близки роднини били смятани за божествени. Императорите били обект на специален култ с церемонии, жреци и храмове, и държавата го използвала, за да утвърждава властта си в новозавладените и често бунтовни територии. Първата статуя на обожествен император във Филипопол – на Веспасиан (69-79) – била поставена на форума през 77-79 г. По време на управлението на Хадриан в града бил назначен специален жрец на императорския култ. А ексцентричният император Елагабал (218-222), който вярвал, че е Слънцето, дори дал на Филипопол престижната титла „неокор“, град, който има правото да поддържа специален храм на императора.

Антиной обаче бил първият обикновен човек, обявен официално за бог.

Но слуховете били слухове, а заповедите на императора били заповеди на императора. Съветът на тракийските градове, който отговарял и за императорския култ, се подчинил. В памет на Антиной били организирани възпоменателни игри, а във фасадата на стадиона била вградена мраморна плочка, изобразяваща мъртвия като божество. По-късно императорът изпратил във Филипопол статуя на Антиной, която съветът послушно поставил на обществено място и отсякъл възпоменателна емисия монети с нейното изображение. Но когато Хадриан умрял, култът към Антиной бързо бил забравен.

Този интересен епизод от религиозния живот на Филипопол бил възкресен през 1974 г., когато счупеният и повреден релеф на обожествения Антиной бил открит край античния стадион. Релефът сега е в Археологическия музей на Пловдив.

Римската империя била изключително толерантна към различните религии, единственото й изискване било на култа към императора да се отделя нужното внимание. Това обяснява защо юдеите и ранните християни, които се прекланяли пред само един бог, страдали толкова много под римска власт. В общи линии обаче всеки бил свободен да се моли на когото предпочита. В резултат различни култове и религиозни идеи процъфтявали, разпространявали се, смесвали се и взаимно си влияели. Филипопол не бил изключение.

Филипополска монета с портрета на император Елагабал (218-222), който смятал себе си за Слънцето и заменил Аполон като покровител на града. Пловдивски Археологически музей
Филипополска монета с портрета на император Елагабал (218-222), който смятал себе си за Слънцето и заменил Аполон като покровител на града. Пловдивски Археологически музей

В града традиционната религия на местното население, траките, останала изключително популярна. Старите божества – Великата богиня и Великия бог – не били забравени, особено в околностите на Филипопол, където живеели основно траки. Старата вяра имала поклонници и в самия град, както свидетелстват многобройните оброчни плочки с изображения на Тракийския бог-конник. Находките предполагат, че светилището му е било на Трихълмието.

Но още преди идването на римляните в тракийските земи се смесвали различни религии. Няколко гръцки богове и богини например били абсорбирани от местни божества. Вземете например Аполон Кендризос, божественият закрилник на Филипопол. Имената му подсказват, че той бил комбинация от тракийския Бог конник и гръцкия бог на слънцето. Храмът му се намирал извън крепостните стени, на върха на най-високия хълм на Филипопол, Джендем тепе. Значението на Аполон Кендризос за града било толкова голямо, че на него били посветени специални спортни игри, а храмът и статуята на бога редовно се появявали на монетите на Филипопол. Когато Елагабал установил своя култ в града, той просто взел храма на Аполон Кендризос. През следващите няколко години споделящите общ храм божества били изобразявани заедно на монетите.

Аполон не бил единственият. Траките във Филипопол почитали и Асклепий, Хигия, Артемида, Херакъл и Плутон. Някои от тях, като здравеносните божества Асклепий и Хигия, имали свои светилища, други били изобразявани по монети и оброчни плочки.

Местни божества: Тракийският Бог Конник с Трите нимфи, III в., Пловдивски Археологически музей
Местни божества: Тракийският Бог Конник с Трите нимфи, III в., Пловдивски Археологически музей

Най-популярният от тях, засенчван само от Аполон, бил Хермес. Богът на търговията и кражбата имал стари връзки с траките – Херодот казва, че той бил покровител на тракийските аристократи. Хермес се появява по градските монети на Филипопол, в града имало негови статуи от бронз и мрамор, а няколко обществени сгради били украсени с херми – двулицеви статуи на бога с еректирали фалоси. Хората, които минавали край тях – особено жените – ги докосвали, вярвайки, че това ще им донесе късмет и плодовитост. Обичаят бил разпространен в цялата империя и в големите градове всяка година се организирали големи и разюздани шествия в чест на Хермес.

Някои богове и богини във Филипопол дошли от по-далеч, като Близкия Изток и Египет. Фригийската Кибела, известна като Майката на боговете, била добре посрещната през II в., заради близостта си с тракийската Велика Богиня. Кибела имала светилище в покрайнините на Филипопол и много от поклонниците й били траки. Случаят с божеството, известно като Сирийската богиня, може би е подобен. Смятана за аналог на тракийската Велика Богиня, тя имала храм и жрец във Филипопол.

Сабазий е по-особен. Смята се, че култът му произлиза от Тракия и бил отнесен в Мала Азия много преди новата ера. Там той се променил и по време на римската ера се върнал в родината си. Сабазий имал много поклонници във Филипопол и околностите му, които му посвещавали благодарствени надписи и характерните бронзови ръце, извършващи благославящ жест.

Хермес украсявал много обществени сгради във Филипопол. Този релеф е част от украсаjd на градския стадион. Пловдивски Археологически музей
Хермес украсявал много обществени сгради във Филипопол. Този релеф е част от украсаjd на градския стадион. Пловдивски Археологически музей

Митра, популярният зороастрийски бог, почитан от римските войници, така и не открил много поклонници във Филипопол, защото в Тракия нямало значителни гарнизони. Сред поклонниците му били някои тракийски ветерани, които се завърнали в града и околностите му след уволнението си.

Египетски божества като Харпократ се появяват по монети на Филипопол, но липсата на други свидетелства за култова дейност навежда на мисълта, че монетите били отсечени само, за да се угоди на Хадриан, който бил поклонник на египетската религия.

При разкопките в северната част на форума на Филипопол била открита златна пластинка с магическо заклинание. Свита на тръбичка, за да бъде носена като амулет, тя носи гръцкия надпис: „Баал, Баал, дай на Миртил живот, радост, смелост”. Баал е близкоизточно божество и магическият амулет пристигнал във Филипопол може би с имигрант, а може би с търговец, през II-III в.

Следите от някога процъфтяващите езически култове във Филипопол се изчерпват основно в надписи, оброчни плочи, монети. Нито един храм в града не е археологически проучен.

Повече е съхранено от храмовете на двете големи монотеистични религии в империята, юдаизма и християнството.

Митра бил покровител на войниците, II в. Пловдивски Археологически музей Митра бил покровител на войниците, II в. Пловдивски Археологически музей
Митра бил покровител на войниците, II в. Пловдивски Археологически музей Митра бил покровител на войниците, II в. Пловдивски Археологически музей

Слабо известно е, че най-голямата и стара антична синагога на Балканите е в Пловдив. Открита през 1981 г., тя имала апсида, два кораба, голям двор и водоснабдяване за банята за ритуално очистване, и се намирала в един от най-богатите квартали на Филипопол. Археолозите открили мозаечни подове, покриващи 650 кв.м, сред които се откроява майсторско изображение на менора, седемраменен светилник. Строителни надписи, изписани с мозайка, разкриват имената на дарителите – Йозеф, който носел и римското име Космиан, и Исаак, с римско име Елий. Синагогата била построена през II в. и разрушена при готското опустошение от 251 г. В края на века била възстановена и старият мозаечен под бил заменен с нов, макар и не толкова хубав. След поредно разрушение в началото на V в., вероятно в резултат от анти-еврейската държавна политика, синагогата отново била построена, но била изоставена завинаги в края на VI в., по време на славянското нашествие на Балканите. Сградата не може да бъде посетена, на нейното място е построен жилищен блок.

Според легендите, Филипопол имал свой християнски епископ още през I в. Според други истории, по време на антихристиянските гонения на император Диоклециан (284-305) 37 филипополски християни били убити заради вярата си. Това се случило вероятно през 304 г. при портата в крепостната стена, известна сега като Хисар капия. Мъчениците и днес са почитани от източно-православните и католиците в България. Археолозите смятат, че вече са открили първото светилище на 37-те филипополски мъченици – мартириум с мозаечен под, край пътя за Константинопол.

През 313 г. император Константин I (306-337) „разрешил“ християнството, а император Теодосий I (379-395) го превърнал в единствената държавна религия, забранил езически обичаи като Олимпийските игри и заповядал разрушаването на важни езически храмове и светилища.

Оброчна плочка с божества-пришълци от Гърция - Зевс и Хера. Пловдивски Археологически музей
Оброчна плочка с божества-пришълци от Гърция – Зевс и Хера. Пловдивски Археологически музей

За броени десетилетия, Филипопол се прочул сред християнския свят. По това време и духовници, и обикновени хора спорели дали възгледите на презвитер Арий, че Божият Син е подчинен на Бог Отец и Светия Дух, са ерес или не. През 325 г. Вселенският събор в Никея обявил арианството за ерес, но то не изгубило популярност. Затова през 343 г. в Сердика (днес София) се събрал църковен събор, който отново заклеймил арианството. За огромно раздразнение на делегатите му, по същото време във Филипопол на анти-събор се събрали 76 епископа, които подкрепяли арианството.

Филипопол заемал важно място в църковната йерархия на Източната Римска империя. През V в. той бил църковна митрополия на провинция Тракия Секунда. Църквата, в която служили митрополитите, била открита край булевард „Мария Луиза“ в Пловдив. Източно от нея са открити две други църкви, едната е Малката базилика с хубави мозаечни подове.

На Джендем тепе са открити следи от голяма ранно-християнска базилика на мястото на храма на Аполон Кендризос. Както навсякъде другаде в империята, когато било възможно, християните строяли църкви върху основите на езически храмове. А когато това не можело да стане, “нечестивите” сгради и статуи били разрушавани. Смята се, че релефът на Антиной бил сполетян от същата съдба. Той бил изкъртен от фасадата на стадиона и счупен, лицето на младежа било изчегъртано и останките от релефа били изхвърлени.

Църквата "Св. Св. Константин и Елена" е наследник на най-стария християнски храм в Пловдив, основан в началото на IV в.
Църквата „Св. Св. Константин и Елена“ е наследник на най-стария християнски храм в Пловдив, основан в началото на IV в.