Римският Стадион

Кога: 90-те години на I в.

Писта: 230 м дълга, 32 м широка

Седалки: 14 реда

Капацитет: до 30 000 души

Къде: площад „Античен”

През 214 г., след успешна кампания срещу германските племена, император Каракала (198-217) бързал на изток по Виа Диагоналис, римската магистрала между Централна Европа и Босфора. Каракала преследвал една мечта. Мускулест на вид, брутален по характер и млад на години, Каракала вярвал, че е прероденият Александър Велики. Той жадувал да повтори военните успехи на своя предшественик на Изток и планирал война срещу Партската империя, едно от многобройните превъплъщения на Персия.

Бързането му обаче било забавено. Всички градове, през които минавал, се опитвали да му се харесат и той с удоволствие се оставял на забавленията, които му предлагали. Филипопол бил един от тези градове.

Великият и богат тракийски град отрупал суверена си с дарове, момичета и пирове, отсякъл специална емисия монети с неговия портрет и организирал спортни игри в негова чест. Двудневното празненство включвало състезания по панкратион (вид бойно изкуство); пентатлон, който комбинирал състезания по скок дължина, хвърляне на копие и диск, спринт и борба; и надпревари по борба, бокс и бягане на дължина. Имало и състезания по рецитиране на поезия, по пеене и по глашатайство. Най-добрите атлети на Изтока се стекли, за да премерят силите си, макар че в най-добрите традиции на уважаваните спортни събития победителите щели да получат като награда единствено венци и слава.

Стадион на римски Пловдив, художествена реконструкция

Но онова, което вероятно доставило на Каракала най-голямо удоволствие, било решението на съвета да нарече игрите на него – Питийски Александрийски игри. „Александрийски“ отразявала манията на Каракала по Александър Велики.

Преди това игрите, които се провеждали във Филипопол, се казвали Питийски игри. Името подсказва, че те били организирани по подобие на престижните игри в чест на Аполон, които се провеждали на всеки четири години в светилището му в Делфи. Това им давало на филипополските игри тежест на един изключително конкурентен пазар.

Древногръцките игри започнали съществуването си като чисто религиозно дело. Те били посвещавани на определени богове и се провеждали в техните оракули и светилища. В римската епоха обаче игрите се превърнали в чисто забавление и всеки уважаван град в империята си построил стадион и дори хиподрум за състезания с колесници и амфитеатър за гладиаторски игри.

Кога били проведени първите спортни игри във Филипопол не е известно. Първите сведения за тях са от монетите и надписите, възхваляващи визитата на Каракала от 214 г. Последното им споменаване е от 218 г., когато император Елагабал (218-222) посетил града и игрите този път били наречени на него – Питийски Кендризийски игри.

Илюстрация на  римският стадион в Филипопол
Илюстрация на римският стадион в Филипопол

Стадионът обаче е много по-стар от времето на Каракала. Той вероятно е построен при управлението на Хадриан (117-138). Стадионът не бил достатъчно голям за състезания с колесници, но все пак бил забележителна гледка. Построен между два хълма, стадионът имал фасада с пет арки, украсена със статуи и релефи, изобразяващи символите на божествените закрилници на местните игри – Хермес и Херакъл.

Стадионът може да е бил използван и като гладиаторска арена. Този кървав спорт бил изключително популярен в града, за това има множество свидетелства. В Пловдив са открити каменен плакат с реклама на гладиаторски игри; бронзов жетон, който служел като билет за гладиаторски игри; релеф с битка между лек и тежък гладиатор, разказана подобно на съвременен комикс; и надгробни камъни на гладиатори, някои от които загинали на арената.

Според други автори обаче, гладиаторските битки във Филипопол са ставали в близкия театър.

Каквито и събития да събирали хората от Филипопол на стадиона, те са били очаквани с нетърпение.

Римският стадион в Пловдив след реконструкцията през 2012
Римският стадион в Пловдив след реконструкцията през 2012

Лесно е да си представите шума на нервната тълпа от 30 000 зрители, които си пробиват път до специално обозначените места на филата (градската общност), към която принадлежат. Богатите търговци и земевладелците, пристигали специално за зрелището от именията си извън града, и се разполагали на разкошни седалки, украсени с лъвски лапи. Когато императорът гледал игрите, както станало с Каракала и Елагабал, той и антуражът му заемали най-добрите места – в ложата над засводения коридор в средата на сфендоната (полукръглата част на стадиона).

На арената било също толкова оживено. Имперските администратори, натоварени с организацията на игрите, се занимавали с последните подготовки преди състезанието. Агонотетът (ръководителят на събитието) си бъбрел със сенаторите и градските съветници, докато наум съчинявал какво да напише на възпоменателния надпис, които щял да постави на форума след края на игрите.

Атлетите били нервни. Местни и чужди състезатели от градове като Енос, Сарди и Синопе слушали последните съвети на опитните си треньори.

Снимка на Римския стадион от въздуха
Снимка на Римския стадион от въздуха

За съжаление имало и моменти, когато тълпите се стичали на стадиона заради трагични събития. През 251 г., например, военният командир Приск свикал всички граждани на стадиона. Щом сградата се напълнила с нервна тълпа, той съобщил лошата новина: страховитият Книва и неговите готи наближавали Филипопол. Обсадата била въпрос на време.

Съдбата на стадиона след готската инвазия е неясна. Сградата вероятно била използвана по предназначение до края на IV в., когато император Теодосий I (379-395) забранил Олимпийските игри като проява на езичество.

Когато византийската принцеса Анна Комнина посетила Филипопол през 1091 г., руините на стадиона още били толкова внушителни, че тя погрешно го помислила за хиподрум. През следващите векове обаче стадионът постепенно изчезнал от лицето на града, скрит под нови сгради.

Стадионът останал напълно забравен до 1923 г., когато сфендоната била случайно открита. Нейните мраморни и каменни редове със седалки и близката антична улица били изложени на открито на площад „Античен“ и през 2011-2012 г. преминаха основна реставрация.

Останалата част от стадиона е все още под земята, и дори през ХХ в. върху нея били строени нови сгради. Част от пистата и някои редове със седалки могат да бъдат видени в подземното ниво на търговски център „Екселсиор“.

Най-добрият начин да си представите колко голям е бил стадионът е да тръгнете от площада по пешеходната улица „Княз Александър !“. Умишлено или не, улицата върви върху пистата на античния стадион. Фасадата на стадиона е на мястото на съвременното бирхале „Каменица“.

Част от трасето на филипополския стадион е изложено в подземния етаж на търговски център "Екселсиор"
Част от трасето на филипополския стадион е изложено в подземния етаж на търговски център „Екселсиор“