История античният театър в Пловдив

Диаметър на кавеата: 80 м

Диаметър на орхестрата: 27 м

Проскений: 3 м височина

Редове: 28

Капацитет: до 5000 души

Къде: южните склонове на Трихълмието

Седнал на първия ред на разкошно мраморно кресло, надписано със собственото му име, Клавдий Тиберий Дорзинтес загърбил орхестрата (сцената) на театъра и погледнал нагоре. Шест редици по-нагоре, на по-евтини, но хубави места, седяли и приказвали хората от неговата фила (градска общност). Някои от тях забелязали погледа му и го поздравили. Би трябвало. Обикновените хора от останалите фили на Филипопол седяли на много по-лоши места от тях, високо горе.

Доволен, Дорзинтес им помахал с ръка и отново насочил вниманието си към орхестрата. Пиесата щяла да започне всеки момент и той, филархът (водачът) на фила Хераклеида, бил горд. Той и хората му помогнали за построяването на театъра и сега се радвали на престижни места.

Театърът на римски Пловдив, художествена реконструкция
Театърът на римски Пловдив, художествена реконструкция

Как точно Дорзинтес и останалите хора от фила Хераклеида заслужили хубавите места в театъра не е известно. Онова, което е останало от събитието са два надписа – единият с името на Дорзинтес на едно от креслата в първия ред, вторият с думите „мястото на филата Хераклеида“ шест реда по-горе.

Дорзинтес бил издънка на богат аристократичен тракийски род, който получил римско гражданство още през 50-те години на I в., и при всички случаи бил достатъчно влиятелен да има място на първия ред – античния еквивалент на оперната ложа. Но е много вероятно той и обикновените хора от филата Хераклеида да са дарили пари и безплатен труд за построяването на театъра на Филипопол.

В онези години хубавият театър бил задължителен за всеки град, който си струвал денариите. Римляните се влюбили в това гръцко изобретение векове преди да създадат империята си и когато започнали да разширяват държавата си, започнали да строят театри в новозавладените земи. Действително, по времето на римляните малцина харесвали поучителните трагедии на класически гръцки автори като Еврипид и Софокъл. Повечето предпочитали пикантните комедии и примитивния хумор на по-късните автори, давайки основание на интелектуалците да се оплакват, че интересът към театъра бледнеел в сравнение с този към гладиаторските игри.

Театърът на римски Пловдив е единственият реставриран античен театър в България
Театърът на римски Пловдив е единственият реставриран античен театър в България

Строежът на римския театър в Филипопол

Театърът на Филипопол бил построен по старата гръцка мода, между два от хълмовете на акропола. По това време римляните вече били изобретили арката, архитектурен пробив, който направил възможно изграждането на мегасгради като Колизея в Рим. Но този метод бил твърде скъп. Жителите на Филипопол предпочели по-евтиния вариант. Вместо да пилеят пари за многоетажна сграда с колонади, те разположили кавеата (полукръглата част на театъра със седалките) на склоновете на хълмовете.

Великолепният изглед към Тракийската долина и близките Родопи бил бонус.

28-те реда седалки в театъра на Филипопол са образец за съчетаване на практичност и социално разделение. Редовете били разделени на две равни части, с по 14 реда седалки във всяка. Това улеснявало придвижването между редовете и отделяло местата на бедното мнозинство в горната секция от по-скъпите седалки в долната секция.

Представление на Римсккия театър в Пловдив
Представление на Римсккия театър в Пловдив

Престижните места на първия ред били разкошно украсени, и – какъвто бил случаят с Дорзинтес – дори надписани с имената на собствениците си. Театърът имал и ложа за най-високопоставените гости, като император Каракала (198-217), който посетил града през 214 г.

Имената на 10-те градски фили били изписани по седалките – така всеки гражданин знаел къде му е мястото.

Обществени функции на театъра по време на Римската империя

Театърът изпълнявал и други функции. Най-вероятно на него се провеждали състезанията по пеене и поезия, които били част от прочутите Питийски спортни игри, провеждани на всеки четири години във Филипопол. Тези състезания били изключително популярни. В края на II – началото на III в. например, поетът Максим от Апамея, победител от много състезания нашир и надлъж по империята, не само спечелил Питийското поетическо състезание. Хората от Филипопол го харесали толкова много, че той получил филипополско гражданство и останал в града до смъртта си. Максим бил погребан във Филипопол заедно със статуя на Аполон, божествения покровител на изкуството му. Знаем историята на Максим от собствения му надгробен паметник, открит в съвременен Пловдив.

Входът към античния театър в Пловдив
Входът към античния театър в Пловдив

Театърът може би е служил и като гладиаторска арена. Под орхестрата има скрит пасаж, който може би е използван в сложните гладиаторски зрелища. Някои следи подсказват, че около орхестрата е била издигана допълнителна преграда, която да предпазва зрителите от първите редове по време на кървави битки между хора и/или диви зверове. Ако теорията е вярна, филипополският театър няма да е прецедент. В цялата империя практично мислещите градове спестявали пари, като пригаждали старите театри за гладиаторски битки, вместо да строят скъпи амфитеатри.

В обикновени дни театърът бил използван за още нещо. Той е най-вероятно мястото, където заседавали участниците в Тракийския койнон, съюзът от градовете на провинция Тракия, които се събирали, дискутирали и взимали важни решения.

Театърът съществувал около 300 години, следите от дългата употреба ясно личат. Погледнете стълбите, които се катерят през редовете със седалките. Стъпалата им са износени от поколения зрители, повърхността им е силно вдлъбната в средата.

Кога е бил построен античният театър

Кога бил построен театърът е спорен въпрос. Според някои предположения на това място имало театър още преди римляните. Повечето автори смятат, че сградата е построена при император Траян (98-117), около 108-114 г. или през 116-117 г. Театърът бил основно ремонтиран по времето на Хадриан (117-138), а при династията на Северите (193-235) бил адаптиран за гладиаторска арена. В края на IV в. театърът изгорял до основи и бил изоставен.

През следващите векове античният театър бил изцяло застроен с къщи, и  съществуването му било забравено.

Театърът бил преоткрит, разкопан и реставриран през 1968-1984 г., като в процеса били разрушени няколко по-късни сгради. Днес тази величествена структура, единствената изцяло запазена и реконструирана в България, е една от основните атракции на Пловдив. Театърът продължава да служи като място на културни събития – от метъл и фолклорни концерти до оперни постановки.