Сграда Ейрене

Кога: средата на III в. – края на VI в.

Проучена площ: около  668 кв.м

Площ мозайки: около 160 кв.м

Къде: Подлез „Археологически“

„Искам да е голяма. Искам да е разкошна. Искам най-доброто, което може да се купи с пари“ – настоявал заможният гражданин на Филипопол. Било няколко години след голямото опустошение на града в готското нашествие от 251 г. Заможният гражданин стоял сред руините от няколко къщи, които преди разорението заемали една инсула (правоъгълния периметър между четири съседни улици) в източната част на града в равнината. Плановете му за мястото били амбициозни. Предвиждайки, че тази част от града ще се превърне в квартал на богатите, той купил по-голямата част от инсулата и сега желаел да построи на нея луксозна градска къща.

Вероятно никога няма да узнаем кой бил този човек. Може да е бил тракийски благородник или богат сенатор, който вече притежавал задължителната за положението му извънградска вила край Филипопол, но желаел да има жилище и в града. Може да е бил заможен градски съветник. А може и да е бил плебей – пресметлив търговец или предприемчив собственик на занаятчийско производство, който забогатял и пожелал да прибави към новопридобития си статус подходящ имот.

Мозаечно изображение на Ейрене, богиня на мира
Мозаечно изображение на Ейрене, богиня на мира

Който и да бил този човек, той получил всичко, което пожелал и за което платил. На терена било построено жилище в модния перистилен план, от което досега са проучени 668 кв.м. Собственикът и семейството му забавлявали гостите си в просторната жилищна част около голям атриум (вътрешен двор с колонада). Слугите и робите обитавали отделна част от сградата със самостоятелен вход към улицата и ползвали удобства като течаща вода в кухнята.

Следващите векове били решаващи за съдбата на античното общество, което бавно се превръщало в средновековно. Много стари благороднически родове се разорили, а много плебеи забогатели и се качили нагоре по обществената стълба. Но по всичко личи, че собствениците на жилището се справяли добре в тези бурни времена.

Когато християнството станало официалната държавна религия, те били достатъчно влиятелни, за да си построят пряк път до близката епископска базилика, макар че той нарушавал планировката на уличната мрежа.

Обитателите на вилата имали достатъчно средства и ентусиазъм, за да подновяват сградата след всяко опустошителното нашествие като това на хуните през 441-442 г. Те дори направили обновената сграда по-красива и по-пищна от предишната, и през IV-V в. жилищните помещения били украсени с разкошни мозайки. Всяка стая от господарската част получила под от стотици хиляди камъчета, чирепи и стъклен смалт, които образували изящни композиции от геометрични фигури, вечни възли, цветя и поздравления към посетителите.

Мозайките в сграда "Ейрене" бяха реставрирани през 2003-2004 г.
Мозайките в сграда „Ейрене“ бяха реставрирани през 2003-2004 г.

Една от мозайките в къщата блестяла над всички. Разположена – вероятно – в най-важната стая, тя представя нежен портрет на Ейрене, гръцката богиня на мира, обрамчен от декоративни мотиви. Според някои интерпретации, Ейрене е един от онези езически символи, които раннохристиянското изкуство охотно приело. Смята се дори, че през този преходен период, когато християните във Филипопол били много повече от църквите, резиденцията била използвана и като молитвен дом.

Когато археолозите попаднали на мозайката, гледката ги впечатлила толкова, че те нарекли резиденцията Ейрене.

Жилището било изоставено завинаги около края на VI в., времето, когато били изоставени и други важни сгради в района като епископската базилика.

Докато богатите собственици на сградата „Ейрене“ се радвали на луксозни мебели, течаща вода и други удобства, обикновените хора във Филипопол живеели доста по-различно. Те живеели в южните части на града в равнината, в къщи, прилепени една в друга. Някои от жилищата на бедните и на онова, което минавало за средна класа, са проучени от археолозите. Според данните, в тези квартали една инсула съдържала поне 10 жилища, притиснати в две редици по пет къщи във всяка. Жилищното пространство, обаче, било голямо по съвременни стандарти – всяка къща била от 200 кв.м.

Мозайките в сграда "Ейрене" са изработени от филипополски майстори
Мозайките в сграда „Ейрене“ са изработени от филипополски майстори

Някои граждани на Филипопол живеели дори още по-добре от собствениците на сградата „Ейрене“. През IV-VI в., например, в престижния източен квартал съществувала т.нар. Резиденция. Тя заемала цяла инсула и имала хипокауст (подово отопление), покрити с мрамор тоалетна и баня, и разкошна подова мозайка с 26 вида птици.

Друг дом в източната част на града, отново на цяла инсула, имал зашеметяваща мозайка на Нарцис и украсен с мраморни статуи басейн.

Мозайките от Резиденцията и от сграда „Нарцис“ са изложени в Археологическия музей в Пловдив. Сградата „Ейрене“ и нейните мозайки могат да бъдат видени на място, в Подлез „Археологически“.

Сградата, заедно с прилежащите улици и част от съседните къщи, били открити и разкопани през 1983-1984 г. при строежа на подлеза. Когато мозаечното лице на богиня Ейрене видяло дневна светлина за пръв път от 1400 години насам, то било незабавно обявено за паметник на културата от национално значение.

Основите на сградата и мозайките били почистени, реставрирани и експонирани в подлеза през 2003 г