Римска култура и обичаи за смъртта

Мъжът бил мъртъв, а семейството и приятелите му се радвали. Покойникът бил тракийски аристократ, след смъртта си щял да се превърне в полубожество и да изкара останалата част от вечността в блаженство. И така, усмихната и пееща, погребалната процесия съпроводила тялото на мъртвия извън Филипопол до погребалната клада източно от града. Личните вещи на покойния били поставени върху него, за да му служат и в отвъдното. Сред тях имало бронзов светилник и бронзови съдове внос от Италия, стъклени фиали, копия, накити и съдове от злато и сребро, златен венец. Добавили и шлем-маска от сребро и желязо, която повтаряла силните черти на покойния. Направили възлияния с вино, и запалили кладата от дърво, плът и метал. Когато пламъците угаснали, положили пепелта и деформираните от горещината предмети в малка гробница, която се намирала на няколко метра встрани. През следващите дни натрупали могила върху гробницата и нейния обитател.

Не знаем как се е казвал покойникът или кога е починал. Погребението вероятно било извършено в средата или втората половина на I в.сл.Хр. Сигурното е, че този древен покойник не бил сам в смъртта. През следващите два века в могилата над него били погребани още няколко души, които вероятно били част от семейството му. Траките имали обичая да погребват близките си в по-стари надгробни могили.

Части от златен венец, погребан със собственика си в околностите на Пловдив през II в., Пловдивски Археологически музейЧасти от златен венец, погребан със собственика си в околностите на Пловдив през II в., Пловдивски Археологически музей
Части от златен венец, погребан със собственика си в околностите на Пловдив през II в., Пловдивски Археологически музейЧасти от златен венец, погребан със собственика си в околностите на Пловдив през II в., Пловдивски Археологически музей

Около могилата имало още гробове. Разпръснати около източните крепостни стени на града и важния път към Бизантиум (бъдещия Константинопол), те образували източния некропол на Филипопол. В него имало и други гробници, но по-бедните жители на града били полагани в гробове, издълбани в земята и покрити с тухли. Некрополът не бил само за траки. В обособена част по гръцка и римска мода се издигали тържествените надгробни паметници на преселниците от Мала Азия и Италия и техните потомци.

Източният некропол на римски Филипопол бил създаден преди идването на римляните, и – с прекъсвания – бил използван много след залеза на империята. През IV-III в.пр.Хр. тук погребвали тракийски воини, а в османско време могилата на аристократа била използвана като мюсюлманско гробище. Днес част от древния некропол дели терен с централното гробище на Пловдив.

В градовете хората не само живеят. Те умират в тях и колкото по-дълго живее един град, толкова по-големи стават гробищата му.

Кантарос с релефна украса с Дионис и Зевс, погребан със собственика си. Пловдивски Археологически музей
Кантарос с релефна украса с Дионис и Зевс, погребан със собственика си. Пловдивски Археологически музей

Филипопол не е изключение. В римско време градът имал четири некропола, разположени около основните пътища, водещи във и от него.

Източният некропол е може би най-ранният. Той служил на Филипопол от I до III в., когато постепенно бил застроен с къщи. Промяната е разбираема. Градът се разширявал и гробището било прекалено близо до центъра, че да го оставят на мъртвите. Това не продължило дълго. През IV-VI в., когато гражданите потърсили сигурността на крепостните стени, местността отново станала гробище, този път – християнско. Поне отчасти неговата привлекателност се дължала на мартириона на 37-те филипополски мъченици, който се намирал наблизо, край пътя за Константинопол.

Некрополът югоизточно от града бил използван от края на I в. до края на V в. Тракийските надгробни могили в него били толкова много, че до неотдавна пловдивчани наричали местността Гъстите могили. Около тях имало и простички гробове покрити с тухли, и гробници.

През годините югоизточният некропол на Филипопол бавно се местел, отразявайки движението на живия град. След разрушителната готска инвазия от 251 г., гробището се придвижило на север и на местата, където преди били домовете на живите, се появили домовете на мъртвите.

Теракотена фигурка на Афродита, западен некропол, II в., Пловдивски Археологически музей
Теракотена фигурка на Афродита, западен некропол, II в., Пловдивски Археологически музей

Най-големият некропол на Филипопол бил западно от града и се променял по същата логика. Той се появил в края на I в.сл.Хр. между хълмовете, известни сега като Бунарджик и Джендем тепе. По време на разцвета от II в. и първата половина на III в. градът се разширявал, а некрополът се разраствал все по на запад, около подножието на Джендем тепе. Хората вероятно смятали местността за свещена, защото на върха на хълма бил храмът на Аполон Кендризос. В смутните времена от втората половина на III в. и през IV в. градът се смалил, и гробището тръгнало на изток, докато стигнало западната крепостна стена при Сахат тепе. В края на IV в. западният некропол бил изоставен.

Последният градски некропол се намирал на север, на отсрещния бряг на Марица. Досега от него са разкрити няколко надгробни могили и други погребални съоръжения. Животът на некропола съвпада с просперитета от II-III в.

Смъртта разкрива много не само за живота на градовете, но и за обитателите им. Едно от тях е етническият произход на обитателите на Филипопол. Траките обикновено били кремирани и погребвани в могила. Телата на гръцките и италийски заселници били полагани под надгробен камък или в каменен саркофаг. Разбира се, с времето и с промяната в живота, ритуалите започнали да се променят. Под влияние на римската цивилизация, богатите траки заменили надгробните могили с надгробни камъни и саркофази. И все пак, те дълго запазили обичая да изгарят мъртвите си и често поставяли Тракийския бог-конник на надгробните си плочи. В надгробен контекст, конникът символизирал божеството, в което щял да се превърне мъртвият. Римляните и гърците използвали друго изображение със същото значение – те изобразявали покойния по време на пиршество.

 Надгробен паметник със сцена - Погребални практики от древен РИм
Надгробен паметник със сцена – Погребални практики от древен Рим

Влиянието вървяло в две посоки. Във Филипопол има много надгробни камъни, украсени едновременно с изображения на Бога-конник и на погребално угощение, сякаш покойникът е искал да се застрахова и в смъртта.

Християнството наложило общ погребален ритуал – всички мъртви били полагани в земята, с крака на изток. Обичайно гробовете били покривани с тухли, но по-богатите строяли малки гробници и ги украсявали с фрески, които символично пресъздавали блаженството на Рая. Една от най-забележителните гробници на Филипопол и България, макар и отдавна ограбена, беше открита през 2012 г. В тази семейна гробница от началото на IV в. е запазена единствената в страната фреска с възкресението на Лазар.

Гробовете и гробниците показват и как се е променяла икономиката на града и на империята. Западният некропол е добър пример. През благополучните II-III в., заможните хора били погребвани в скъпи и добре построени гробници от тухли и хоросан. В несигурния IV в. гробниците станали по-скромни, и изградени от останки от по-ранни сгради.

Спадналата популярност на надгробните могили сред тракийските аристократи може да се обясни с промяна в икономиката и обществото. Робството никога не било особено развито в Тракия, затова аристократите вероятно използвали безплатния труд на подчинените им хора за скъпо начинание като насипването на могила. През 212 г. обаче император Каракала (198-217) дал римско гражданство на всички свободни мъже в империята. Аристократите изгубили влиянието си върху по-бедните траки и се отказали от могилите. Икономическата криза след готското нашествие от 251 г. вероятно също изиграла роля за постепенното отмиране на обичая.

В античността, формата на саркофазите имитирала тази на храм. Капак на саркофаг от лапидариума на Пловдивския Археологически музей
В античността, формата на саркофазите имитирала тази на храм. Капак на саркофаг от лапидариума на Пловдивския Археологически музей

Най-добрият начин да научите повече за някои от жителите на Филипопол е да прочетете надгробните им надписи. Много от тях, заедно с няколко саркофага, са в лапидариума на пловдивския Археологически музей.

Една надгробна плоча от източния некропол например била платена от мъже на име Филип и Папий. Те я посветили на покойния си син и брат, 30-годишния Филип. Загубата била толкова голяма, че градският съвет и обединенията на търговците на дребни и вехти предмети и на кожарите се присъединили към възпоменанието. Само с няколко реда, надписът разкрива възрастта на починалия, занаята на семейството му и социалното му влияние, а също, че става въпрос за гръцки преселници от Никомедия и Никея в Мала Азия, които още поддържат контакт с родствениците си. Годината, в която умрял Филип, син на Филип, не е упомената. Археолозите предполагат, че това се е случило през II-III в.

Надгробен паметник от I в., отново от източния некропол, разказва друга история. Той е на Гай Юлий Грат, пенсиониран преторианец, който починал на 40 години във Филипопол. Паметникът бил поръчан от негов колега ветеран, легионер родом от Бейрут, който също се казва Гай Юлий Грат. Когато преторианецът Грат умрял, и двамата ветерани живеели във Филипопол. Те били от онези ветерани, заселени в Тракия скоро след анексацията от 45 г.

Понякога дори не трябва да четете надписи, за да научите нещо за жителите на римски Филипопол. Предметите, откривани в гробовете, говорят сами за себе си. Фините хирургически инструменти и кутиите за лекарства например издават, че погребаният с тях приживе е бил лекар. Изящните златни огърлици, намирани в гробове от източния некропол, били собственост на заможни дами.

Декорация за колесница от западния некропол с Херакъл, Каракала и слон. Пловдивски Археологически музей
Декорация за колесница от западния некропол с Херакъл, Каракала и слон. Пловдивски Археологически музей

Някои находки обаче са истински загадки. Една от тях е колесницата, погребана със своя собственик в западния некропол и украсена с бронзов релеф на Херакъл, Каракала и слон. Какво означава сцената? Вероятно е изработена в чест на войната на Каракала с партите. Императорът не победил в открита битка, затова историците предполагат, че изкривяващият истината релеф бил създаден с единствената цел да спечели благоволението на Каракала.

Вероятно най-богатата колекция от гробни находки от Филипопол е от могилата на маскирания благородник, с който започна нашият разказ. Историята за тяхното откриване е забележителна.

През декември 1905 г. могилата била прерязана от новопостроен път. Местните хора се стекли и започнали да я разкопават, защото фината й пръст била чудесна за използване в градините. Лопатите скоро попаднали на гробницата и въпреки усилията на властите, неколцина мъже успели да проникнат вътре. Започнал грабеж.

Тогавашният директор на Пловдивския музей Борис Дякович и асистентът му научили твърде късно за откритието, но побързали към могилата. В зимния здрач те видели колко много вече е откраднато. Пепел и находки на векове лежали в безпорядък. Археолозите все пак успели да спасят много от артефактите и да проучат гробницата преди окончателното й разрушаване. Шлемът-маска със суровото изображение на своя притежател бил измежду спасените находки. Той беше една от звездите в експозицията на Пловдивския Археологически музей до 1995 г., когато беше откраднат.