Укрепителна система

Кога: части наследени от елинистическата епоха, изграждане на цялостна защитна система през 172 г., преустройство през V-VI в.

Къде: части от крепостните стени на Небет тепе, площад „Атанас Кръстев“ (Лапидариум), Кръгла южна кула и Хисар капия

Книва, вождът на готите, който заел тази позиция след неотдавнашната смърт на предшественика си Острогот, знаел, че трябва да направи нещо. Вярно, властта била негова. Но неустрашимите мъже под негова команда искали нещо повече от своя водач. Римската империя била на ръка разстояние, богата и слаба, южно от Дунава. Воините му копнеели за адреналина на битката. Те мечтаели да нападат римски градове, да ги завладеят и разграбят, да избият мъжете и насилят жените, да отнемат богатствата им и да се върнат у дома, покрити с кръв и слава. Била 251 г. и апетитът за война им бил голям, тъй като вече две поредни години опитвали вкуса от успешните нашествия под водачеството на други.

Империята отново била узряла за атака. Книва и мъжете му прекосили Дунава и нахлули в земите на император Траян Деций (248-251).

Деций обаче изненадал армията на Книва, докато обсаждала Никополис ад Иструм, по-малко от 100 км южно от Дунав, и я разгромил. Готите побягнали. Но вместо да ги поведе обратно към Дунава, Книва ги повел на юг. Нашествениците прекосили Стара планина и стигнали богатата равнина на Марица. Там, при Берое (днес Стара Загора), те отново се срещнали с Деций. Готите победили и принудили Деций да бяга. Това бил първият път, когато римски император побягнал от варварите.

Хисар капия, Пловдив
Хисар капия, Пловдив

Деций отново прекосил Стара планина. Книва знаел, че императорът планира да нападне готите по пътя им обратно към дома. Въпреки това, вождът на готите решил да остане в Тракия. Най-богатият от градовете на провинцията бил близо, и част от неговата армия, която прекосила Дунава самостоятелно и пропуснала и провала при Никополис, и успеха при Берое, вече го обсаждала и чакала заповеди.

Градът, разбира се, бил Филипопол.

Книва заповядал атака на могъщите крепостни стени.

Докато готите обсаждали Филипопол, жителите на града се вълнували какво ще донесе бъдещето. Стените били здрави, защото били строени в доброто старо време на Марк Аврелий (161-180), а и зад тях имало армия. Тя пристигнала, водена от Тит Юлий Приск, управител на Македония и имперски легат на Тракия, който се надявал, че ще успее да помогне на Деций при Берое, но при Филипопол разбрал, че е закъснял.

Приск дал всичко от себе си, за да защити града, но готите надделели. Те пробили защитата, нахлули във Филипопол и го подложили на сеч и огън. Опустошението било толкова голямо, че оставило плътен черен слой от пепел и разрушения в стратиграфията на града.

Приск оцелял в клането. Обявил се за васал на Книва и му обещал помощ срещу Деций, искайки в замяна трона на империята. Книва се съгласил и побързал на север за решителен сблъсък с Деций. Битката при Абритус (днес Разград) била съдбоносна. Деций загинал, загинал и неговият син и наследник. Приск се обявил за император. Сенатът в Рим обаче бил на друго мнение и го обявил за държавен враг. Скоро и Приск умрял, а Книва изчезнал от хрониките. По-нататъшната му съдба е загадка.

Южна кръгла кула в крепостната стена, Трихълмието, III в.
Южна кръгла кула в крепостната стена, Трихълмието, III в.

Събитията от 251 г. били съдбоносни и за Филипопол. След векове на мир, градът изпитал нещастието на войната.

Филипопол имал крепостна стена много преди идването на римляните. Стръмните склонове на акропола били защитени от здраво укрепление през IV в.пр.Хр., и през следващите векове хората го поправяли и преустройвали поне два пъти.

Когато през 45 г. Рим анексирал Филипопол, старите укрепления били запазени, но нищо ново не било построено. Градът бил смятан за сигурен, защото бил далеч от нестабилната дунавска граница и система от укрепления охранявала проходите през Стара планина. В цялата провинция Тракия имало гарнизон от едва 2000 римски войници. За сравнение, по същото време в граничната провинция Мизия имало четири легиона с около 5000 войници във всеки. Броят им се удвоявал от мъжете в помощните части.

Но Филипопол бил далеч от проблемите. Градът се разраствал незащитен в равнината южно от акропола и харчел парите си за по-необходими обществени проекти като изграждане на улици, форум, храмове, бани, стадион и други.

През 160-те над Филипопол изведнъж надвиснала опасност.

Когато легионите на Марк Аврелий се завърнали от войните си с партите в Азия, те донесли със себе си смъртоносна болест. Т.нар. Антонинова чума изтребила толкова хора, че отслабената римската армия с мъка удържала атаките на маркоманите по дунавската граница. Марк Аврелий изкарал остатъка от живота си в опити да ги спре, а за утеха пишел своите прочути „Размисли към себе си“.

Пъзел от укрепления: на върха на Небет тепе се преплитат крепостни стени от античността и средновековието
Пъзел от укрепления: на върха на Небет тепе се преплитат крепостни стени от античността и средновековието

Филипопол вече не бил сигурен. През 172 г. крепостните стени на акропола били изградени наново и голяма крепостна стена оградила града в равнината. Стената била здрава, от масивни правоъгълни каменни блокове, и имала три големи порти, които отвеждали на изток, юг и запад. Но въпреки това била построена набързо – и си личало. Основите били положени направо на улиците, а трасето на южната стена минавало твърде близо до форума. Няколко улици и квартали били оставени извън защитата й.

За облекчение на гражданите на Филипопол, маркоманите не се появили. През следващите години варварската заплаха била забравена – докато не пристигнали готите на Книва.

Градът се съвзел бързо след готското опустошение, а стените на Марк Аврелий били реконструирани и подсилени. Те служили добре на града. През 314 г. император Константин I (306-337) избрал Филипопол като сигурното място, където да остане, докато се сражава за върховенството със своя съвладетел император Лициний (308-324). Когато бунтът на Прокопий избухнал през 365-366 г., градът станал ядро на бунтовническа съпротива в Тракия и се присъединил към метежа. Бунтовниците обаче били победени от император Валент (364-378), който нахлул във Филипопол и ги наказал подобаващо. Не са останали никакви свидетелства, но жителите на Филипопол вероятно били тайно доволни, когато Валент загинал в битка с готите при Адрианопол през 378 г. При това нашествие самият Филипопол не претърпял щети.

Руини от Източната порта на Филипопол, която била част от защитата система на града от времето на 171 г. насетне

В следващите два века градът нямал такъв късмет. Филипопол бил сред градовете, опустошени от хунския вожд Атила (434-453), известен още и като Бич Божи, и неговите орди през 441-442 г. Готите на Теодорих Страбон превзели Филипопол през 471 г. Заплахата от готското нашествие изчезнала едва след 488 г., когато народът напуснал Балканите завинаги и се отправил към Италия. Белезите от войните били толкова тежки, че през 505 г. император Анастасий I (491-518) освободил Филипопол от някои данъци.

През бурните V и VI в. гражданите на Филипопол се опитвали да защитят града си. Те изоставили стените на Марк Аврелий. Изкопали широк 15 м вал и построили край него нова крепостна стена от камъни и тухли. Стената била построена толкова набързо, че на някои места основите й били положени върху изоставени къщи и обществени сгради. Можете да я видите и сега, в разкопаната част край тунела под Трихълмието.

Филипопол останал непокътнат при нашествието на аварите от 578 г. Не е известно обаче как е преживял нахлуването на 100 000 славяни на Балканите година по-рано. Събитията съвпадат с разрушаването на епископската базилика, многозначителен пример за това, че новата стена не била достатъчно здрава.

На площад "Атанас Кръстев", в стария Пловдив, виждате как върху античните крепостни стени стъпват средновековни укрепления и възрожденски къщи
На площад „Атанас Кръстев“, в стария Пловдив, виждате как върху античните крепостни стени стъпват средновековни укрепления и възрожденски къщи

Части от римската укрепителна система на Филипопол са запазени основно на Трихълмието. На Небет тепе, най-високият хълм на античния акропол, те се пресичат и застъпват с по-ранни и по-късни укрепления и често е трудно да различите кой зид от коя епоха е. Нещата са по-ясни в добре запазената Кръгла южна кула от III в. и близката Хисар капия. Хисар капия, една от основните порти на крепостта на акропола, е строена през средновековието, но се смята, че основите й лежат върху тези на нейния античен предшественик.

Най-лесният начин да придобиете представа как античните крепостни стени са строени една върху друга и как всяко поколение използвало построеното по-рано, е да посетите площад „Атанас Кръстев“, на Трихълмието. Върху могъщите квадри от стената на Марк Аврелий стоят ранно-средновековни каменни блокове, а върху тях са построени няколко възрожденски къщи.