Филипополис

Близо век след установяването на римската власт във Филипопол, две божества се появили в небето над него. Летейки над зелената Тракийска низина, притисната между Родопите и Хемус (днес Стара планина), Херакъл и Хермес не идвали като туристи. Боговете, както разказва сатирикът Лукиан в диалога си „Роби-бегълци“, преследвали избягали роби. Олимпийците обаче не устояли на изкушението да спрат посред полета си и да се насладят на живописната гледка в божествените им крака – на могъщата река Хеброс и на три хълма, „които се издигат като три замъка, гледащи града в подножието им“.

Краткото, но красноречиво описание на Лукиан е вероятно резултат от лично посещение и е ценно свидетелство за това как е изглеждал Филипопол в годините на най-големия си разцвет. Лукиан (125-180) посетил града през 165-166 г., малко преди голямата промяна във филипополския пейзаж – построяването на голямата крепостна стена, която от 172 г. нататък охранявала града в равнината.

Градовете са като живите организми. В добри времена растат, а в периодите на стагнация се смаляват и се свиват в ядрата си, докато някога процъфтявалата периферия запустява. Филипопол не е изключение.

Още преди римското управление, градът бил изоставил сигурността на трите хълма и се бил разпрострял в низината. Одриските царе не щадяли средства, за да превърнат Филипопол в образцов град и построили голяма агора и мрежа от планирани улици около нея.

Под римска власт Филипопол разцъфтял. Той се намирал на оживения път Виа Диагоналис от Босфора към Централна Европа, който римляните построили в средата на I в. За броени години, градът се превърнал в търговско, административно и производствено средище. В него се събирали богатства и хора от Тракия, Италия и Мала Азия – резултатът бил още по-голям растеж. Скоро след установяването на римската власт, при император Веспасиан (69-79), старата агора на Филипопол била разрушена и на мястото й построили по-голям форум. Улиците също били разширени.

Управлението на династията на Антонините (96-192) било време на просперитет за империята – и за Филипопол. При Хадриан (117-138), центърът на града бил изцяло обновен и в източните части била построена мраморна триумфална арка. Новите сгради били по-грандиозни, по-изящни и по-скъпи от предходните, и пясъчникът бил заменен с мрамор. Улиците били построени отново и под тях била положена мрежа от канализационни тръби. Към края на II – началото на III в., били построени два големи акведукта, които захранвали града с прясна вода от Родопите. В центъра се появили и обществени бани, а за забавлението на гражданите били построени театър и стадион.

Това бил градът, който Лукиан описал като „един от най-великите и най-благородните в цялата страна! Великолепието му се различава дори от дистанция“, влагайки думите си в устата на Хермес.

Реставрирани останки от форума и одеона на римски Пловдив
Реставрирани останки от форума и одеона на римски Пловдив

Едно зловещо събитие от времето на Лукиан обаче хвърлило сянка върху славния Филипопол. Маркоманските атаки през Дунава през 160-те принудили император Марк Аврелий (161-180) да укрепи градовете във вътрешността, включително Филипопол. През 172 г. около града в равнината била построена силна стена, която често стъпвала върху по-стари улици и сгради.

Маркоманите не стигнали до Филипопол и градът продължил живота си – търгувайки, произвеждайки и наслаждавайки се на социални събития като гладиаторски и спортни игри и състезания по надпяване.

Останки от римска улица, Подлез Археологически
Останки от римска улица, Подлез Археологически

Но варварите все пак стигнали портите на Филипопол – през 251 г. Разрушението, което предизвикали, оставило дебел слой пепел, все още видим при разкопки. Градът скоро се вдигнал от пепелищата. Мащабните възстановителни дейности засегнали целия град – улиците, обществените и частни сгради, крепостната стена. Източната част на града се обособила като квартал на заможните, които живеели в просторни перистилни резиденции. Обикновените хора живеели южно от форума.

Вълненията и трансформациите на античното общество и икономика през III в. се отразили и на Филипопол. Лицето на града се променило. Въпреки всички опити за възстановяване, градът никога не възвърнал изцяло блясъка отпреди 251 г. Строителството било по-лошокачествено, и части от по-старите сгради – колони, мраморни камъни и дори олтари – били преизползвани в по-новите строежи. Дори триумфалната арка на Хадриан не била пощадена. Тя била вградена в новата крепостна стена, и на практика се превърнала в Източната порта на града.Театърът на римски Пловдив. В края на VI в. античният град в равнината бил изоставен.

Обликът на града се променил още повече през IV в., когато християнството станало официална религия. В крак с времето, езическите светилища били превърнати в църкви. В края на IV и началото на V в. паството се увеличавало, и започнало строителство на нови църкви. Местата за обществени забавления, театърът, стадионът и обществените бани постепенно били изоставени. В средата на V в. акведуктите били разрушени и течащата вода в града спряла.

През V-VII в., докато варварските нашествия продължавали, гражданите постепенно изоставили града в низината. Прекалено трудно било да го защитават. Те отново потърсили сигурността на трите хълма, където започнала историята на римския Филипопол.

Театърът на римски Пловдив
Театърът на римски Пловдив