Римски форум и античен Одеон в Пловдив

Кога: началото на I в. – средата на V в.
Дължина (север-юг): 143 м
Ширина (изток-запад): 136 м
Открита площ: 11 ха

Историята на римския Форум в Пловдив

Зъзнейки в студения пролетен дъжд, чиракът на каменоделеца погледнал отново надписа на постамента, който трябвало да изтрие. „На добър час“ – прочел той на него. „Статуя на най-великия и най-божествен император Гай Юлий Вер Максим Щастлив Благочестив Август, владетел на обитавания свят, син на най-великия и най-божествен император Гай Юлий Вер Максимин Август, поставена от Филипопол, великолепния главен град на провинция Тракия, когато провинциален наместник е Симоний Юлиан и Аврелий Аполонид, син на Аполодор, е първи архонт, и е под грижата на споменатите с парите, които останаха. Щастливо.“

Чиракът сложил длетото си върху името на Гай Юлий Вер Максим и се поколебал, преди да нанесе първия удар. Не толкова отдавна той, чиракът, помагал на своя майстор за изсече същия този надпис, както и няколко други, всичките посветени на Вер. По онова време най-великият и най-божествен Вер бил прочут като тъй красив и приятен, че жените в Рим били луди по него, и хората от цялата империя го обичали. Сега Вер не бил нито велик, нито божествен, нито щастлив. Дори не бил жив. Той и баща му, бруталният император Гай Юлий Вер Максимин (235-238), известен просто като Максимин Тракиец, били свалени и убити от опозицията през април 238 г.

Форумът на римски Пловдив, художествена реконструкция
Форумът на римски Пловдив, художествена реконструкция

Императора на Форума в Филипол

Максимин Тракиец бил интересна личност, римското въплъщение на самосъздадения човек. Роден и възпитан като овчар, той бил изключително силен, умен и справедлив. Постъпил в армията и само за няколко години се превърнал в любимец на императорите Септимий Север (193-211), Каракала (198-217), Елагабал (218-222) и Александър Север (222-235). След смъртта на последния империята била толкова нестабилна, че легионите, които Максимин Тракиец командвал, го обявили за император – и той охотно приел. Но Максимин Тракиец се чувствал несигурен на новата си позиция и скоро разкрил неподозирано жестока страна на характера си. Но жесток или не, той бил император, и на форума на Филипопол и други обществени места били издигнати статуи на него и на сина му, добрия Вер.

Максимин Тракиец бил интересна личност, римското въплъщение на самосъздадения човек. Роден и възпитан като овчар, той бил изключително силен, умен и справедлив. Постъпил в армията и само за няколко години се превърнал в любимец на императорите Септимий Север (193-211), Каракала (198-217), Елагабал (218-222) и Александър Север (222-235). След смъртта на последния империята била толкова нестабилна, че легионите, които Максимин Тракиец командвал, го обявили за император – и той охотно приел. Но Максимин Тракиец се чувствал несигурен на новата си позиция и скоро разкрил неподозирано жестока страна на характера си. Но жесток или не, той бил император, и на форума на Филипопол и други обществени места били издигнати статуи на него и на сина му, добрия Вер.

Статуите не останали там за дълго. През 238 г. – Годината на шестте императора – опозицията надвила Максимин Тракиец. Той и синът му били осъдени на дамнацио меморие, най-лошия кошмар на всеки император. Всяка физическа следа от съществуването им била заличена – от споменаванията в историческите книги до почетните надписи и статуи.

Затова чиракът клечал на форума на Филипопол в студения дъждец. Трябвало да изтрие имената на мъжа, от когото се боял, и на мъжа, когото обичал. Виковете на робите, които чакали да съборят статуята и постамента и да ги отнесат заедно с другите отломки от паметниците на прокълнатите императори, извадили чирака от унеса му. Ударите на длетото му отекнали в студения и неестествено тих форум и се смесили с нежното потропване на дъжда по каменните олуци. Чиракът изтрил името на сина, после това на бащата. Не се старал особено. Било студено, и имал още няколко надписа за изтриване. Един от тях се намирал на километрична колона, която трябвало да отбелязва 11-та миля от Филипопол на един от най-оживените пътища към града. Колоната обаче още чакала в работилницата, защото новините за падението на Тракиец пристигнали, преди да я откарат на мястото й.

През II в. форумът на Филипопол бил основно реконструиран, в мрамор и в пищния коринтски стил
През II в. форумът на Филипопол бил основно реконструиран, в мрамор и в пищния коринтски стил

Откриването на римския форум от археолозите

Няколко години по-късно километричният камък и четири постамента, които някога носели имената на Максимин Тракиец и Вер, били вградени в основите на моста над Марица. Археолозите ги открили през 1988 г. и бледите следи от имената на императора и неговия син се появили обратно, възкресявайки историята им.

Постаментите били открити далеч от форума, но поне един от тях е стоял там. Форумът, или агората, бил основното търговско, религиозно и обществено средище на всеки античен град. Филипопол не бил изключение. Хората се събирали тук, за да продават и купуват, да се молят на официалните градски божества, да бъбрят, да клюкарят, да срещат приятели и врагове, и да следят последните новини, написани на официалните обявления, които били изсичани на каменни плочи и поставяни на видно място. Статуите на императорите също били тук, за да напомнят на населението, че владетелят винаги присъства в живота им.

Форумът на Филипопол като център на гражданск живот

Форумът на Филипопол бил център на градския живот десетилетия преди анексацията на Тракия. Той, заедно със система от перпендикулярни улици по елинистическа мода, били построени още в началото на I в.сл.Хр. Мястото било използвано като пазарище, където търговци и хора от града и региона се събирали, за да разменят тракийско зърно, дърво и мед за фина керамика и бронзови съдове, които идвали чак от Италия.

Дори на този ранен етап форумът бил впечатляващ. Той бил – и още е – най-голямата структура от този род в съвременна България. Магазините заемали източната, южната и западната страна на форума, а клиентите влизали в тях през тесни портици.

Одеонът бил мястото, където някога заседавал градският съвет на римски Пловдив
Одеонът бил мястото, където някога заседавал градският съвет на римски Пловдив

Дребни следи от хората, които някога се стичали на форума, са достигнали до нас през времето, разкривайки значението на мястото и малките драми, които се разигравали на него. В края на II в., например, жрецът на императорския култ Флавий Монтан и съпругата му гордо обявили с каменен надпис, че спонсорират двудневни гладиаторски игри. За съжаление името на императора, в чиято чест било събитието, не е запазено.

На форума хората често губели ценни неща, някои от тях били открити едва, когато дошли археолозите. Повечето са монети, но има и по-необичайни предмети: златен амулет с посвещение на семитския бог Баал; бронзов жетон, използван като билет за гладиаторски игри.

Форумът пострадал при готското нашествие от 251 г., но скоро след това бил възстановен. Животът на него продължил необезпокояван и разнолик.

Мястото утихнало в средата на V в., когато вълните на варварите принудили жителите на Филипопол да изоставят кварталите в равнината и да се преместят на акропола. Той бил открит отново през ХХ в. при строителството на центъра на съвременен Пловдив.

По-голямата част от форума още лежи под по-нови сгради, най-значителната от която е Пощенската палата. Голяма част от него обаче е изложена на открито заедно с наскоро реставрираните колони и редове със седалки на одеона, тих спомен за времената, когато тук било туптящото сърце на римски Филипопол.