Хората в Пловдив

Полегнал на ложето, със сребърна купа вино в ръка, Публий Вирдий Юлиан огледал сътрапезниците си. Ето ги двамата му синове, вече големи мъже, и неговите приятели, и неговите колеги. Всички те празнували важно събитие. По-рано през деня в театъра на Филипопол те, и много други, присъствали на официалното откриване на статуята на Публий Вирдий Юлиан.

Публий Вирдий Юлиан, потомък на богат тракийски род, бил щастлив. Родът на Вирдиите преживявал добре от поне век насам, печелейки от търговия, производство и земеделие. Животът на Публий Вирдий Юлиан обаче бил различен. Той постъпил в армията, издигнал се като офицер и след като се върнал в родния Филипопол, започнал обществена кариера. Трудът му дал резултат. Публий Вирдий Юлиан бил избран за агонотет, служител, отговарящ отговарял за организацията на игрите в чест на император Каракала (198-217). Събитието било едно от най-популярните в градския календар и за заслугите си Публий Вирдий Юлиан получил статуя в театъра. И ако питали Публий Вирдий Юлиан – а в този ден го питали често – той смятал, че скулпторът си е свършил работата добре, съвършено пресъздавайки и най-малката къдрица на косата му, и най-дребната гънка на тогата му.

Надписът също бил хубав. Написан на гръцки, той започвал с най-голямото постижение в живота на Публий Вирдий Юлиан, неговите синове: „Статуя на Публий Вирдий Юлиан, баща на двама трибуни…“. То си било за хвалене. Публий Вирдий Юлиан Син и Публий Вирдий Юлиан Бас напреднали в армията, като достигнали пост на трибуни, най-високия възможен за мъжете от конническото съсловие, към което принадлежало семейството. Само хора от сенаторски род

Мраморна глава от Филипопол, Пловдивски археологически музей
Мраморна глава от Филипопол, Пловдивски археологически музей

В този щастлив ден обаче Публий Вирдий Юлиан не можел да предвиди бъдещето на синовете си. Да, Бес се издигнал. Той станал тракарх, председател на Съюза на тракийските градове, и неокорос, служител в храма на императорския култ – позиция, която била много по-престижна, отколкото звучи днес. Но златоустият Публий Вирдий Юлиан Син не извадил късмет. Този умел оратор починал млад. Статуята му, поставена посмъртно в театъра, била слабо утешение за скърбящото семейство.

Стотици хиляди хора живели и умирали в римски Филипопол. Повечето от тях ще останат завинаги анонимни. Имената на идентифицираните – обществени личности, спортисти, жреци, ветерани и техните семейства – са познати от надписи по надгробни паметници, постаменти за статуи, посветителни релефи на божества.

Вирдиите са може би най-добре документираният филипополски род. Досега са били идентифицирани четири поколения Вирдии, живели през II-III в.

Друг такъв род са Мунациите. Тази фамилия вероятно живеела още по-добре от Вирдиите. Тя можела да си позволи надписани места в театъра, а някой си Гней Мунаций дарил мраморни основи за колони на градския форум. За разлика от Вирдиите, Мунациите били пришълци. Те били разклонение на известната плебейска фамилия от Рим, което се заселило във Филипопол през първата половина на II в. и се захванало с администрация или търговия.

Филипопол от I-VI в. бил космополитен град. Мнозинството от обитателите му, както и жителите на околните села, били траки. През вековете повечето от тях преминали през процес на елинизация и романизация – научили гръцки, приели римски имена и се борели за място в имперската търговия или администрация. Много местни момчета постъпили в армията и онези от тях, които оцелели изтощителната и дълга служба, се завръщали у дома, носейки със себе си чуждестранни навици и често – с чуждестранни жени. Но дори и през IV в., траките помнели корените си. Светилищата на старите тракийски божества продължавали да привличат поклонници. А основните достойнства на една млада дама от Филипопол, която била сгодена за високопоставен администратор в Гърция, били не само богатството на семейството й, но й нейните гени – тя била издънка на династията на одриските царе.

Пловдивски Археологически музей
Пловдивски Археологически музей

Римляните започнали да се заселват във Филипопол скоро след анексирането на града. Няколко ветерани, родени в Италия, получили държавна земя в околностите на града при съвременното село Браниполе. Това било част от имперската политика. Според нея, в новозавладените територии били заселвани хора, които са верни на империята и са готови да я защитават в случай на опасност.

Тактиката проработила. Второто поколение на заселниците – те всички носели презимето Флавий – вече заемало най-високите позиции в администрацията на Филипопол.

Римляните не били първите чужденци, които нарекли Филипопол свой дом. Гърците пристигнали векове по-рано и продължили да прииждат и през римската ера, основно от Мала Азия. Те били толкова много, че гръцкият станал официален език на Филипопол.

Във Филипопол живеели и юдеи. Годината на пристигането им е неизвестна, но през II в. те вече били достатъчно, за да построят голяма синагога в престижен квартал. Общността им оцеляла при варварските нашествия и анти-юдейските закони, чак до края на VI в.

Варварите не само нападали града. Те се и заселвали край него. През III-IV в. империята често се справяла с пришълците с оригинална тактика – контролирано заселване. През този период групи готи, карпи, сармати, парти и сарацини получили разрешение да се установят в провинция Тракия. Някои от тях несъмнено попаднали във Филипопол. Имперските власти обаче се притеснявали, че неизбежният физически контакт ще „замърси“ кръвта на римските граждани, и обявила смесените бракове за незаконни – мярка, която имала съмнителен ефект.

Археологическа находка в центъра на Пловдив
Археологическа находка в центъра на Пловдив

Нищо, разбира се, не можело да спре идването на славяните през VI-VII в. Масовото преселение променило завинаги демографията на Балканите. В началото, славяните се заселвали извън градовете, но скоро и те станали граждани.

Жителите на Филипопол били разделени и по своята класа.

Робите били в основата на социалната пирамида, макар че броят им в провинция Тракия никога не е бил толкова голям, колкото в античните Гърция и Рим. Причината е историческа. В предримското тракийско общество, робите обикновено били военнопленници и търговията с човешки същества не била особено развита. Вместо това, тракийските царе властвали над свободни дребни земеделци и занаятчии. С идването на римляните робството станало по-разпространено. Евтиният труд бил от изключително значение за големите занаятчийски работилници и имения, които произвеждали за имперския пазар. Дори градът притежавал роби, които изпълнявали тежки задачи като почистването на канализацията или поддръжката на улиците.

Някои от робите били освобождавани от своите господари. Това обаче не означавало пълна независимост, защото т.нар. либертини и цялото им потомство оставали задължени на бившите си господари. През IV в. освобождаването на роби било насърчавано, но зависимостта на либертините си останала.

Животът обаче бил много по-разнообразен, и случаите с Тит Елий Ефросин и човек на име Вер го показват. И двамата били либертини на императора, и били във Филипопол в края на II в., за да се грижат за финансите на града.

Златни огърлици, носени някога от заможни жителки на Филипопол, II в., Пловдивски Археологически музей
Златни огърлици, носени някога от заможни жителки на Филипопол, II в., Пловдивски Археологически музей

Днес думата плебей е обидна. В римската епоха обаче плебеите били просто свободни хора без граждански права. Много от тях движели икономиката, като управлявали дребни магазини, работилници или имения. Да бъдеш богат и плебей било напълно възможно, и много предприемчиви хора от тази прослойка живеели охолно. По-амбициозните дори успявали да влязат в съсловието на куриалите.

Илюстрация на източната порта в Пловдив
Илюстрация на източната порта в Пловдив

Смятани за „средната класа“ на античността, куриалите били заможни граждани и имали правото да се занимават с делата на своя град. Те заемали важните постове в градската администрация – позиции, които през I-II в. предлагали възможност за придобиване на още богатства и престиж. Когато империята започнала да се разпада и икономиката започнала да се задъхва, да бъдеш куриал станало неприятно. Когато градовете започнали да страдат от хроничен недостиг на средства, администраторите били принудени да плащат от собствените си кесии за обществените разноски. Император Константин (306-337) направил нещата още по-лоши – той обявил административните длъжности за наследствени. В резултат, много куриали се разорили и станали плебеи.

През V в. кризата станала толкова дълбока, че много заможни плебеи били насила заставяни да работят в администрацията.

На върха на пирамидата били сенаторите. В случая с Филипопол, те предпочитали да живеят в разкошните си вили извън града. Всъщност, сенаторите от Тракия толкова се привързали към провинциалния си живот, че рядко пътували до Рим за заседанията на Сената. Сенаторите на практика били провинциална аристокрация, съсловие, съставено и от стари тракийски аристократични родове, и от имигранти.